Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
В замяна Хамър има възможност да уреди в Ню Йорк изложба на иконописеца Павел Корин. Показани са най-ценните екземпляри от колекцията. Няколко години по-късно министърът на културата на Съветския съюз Е. Фурцева се среща с Хамър в САЩ и разглежда неговата неоценима колекция от картини, съдържаща преди всичко произведения от френски импресионисти и най-добрите американски художници от XIX—XX век. След споразумение между двамата колекцията на Хамър е показвана в Съветския съюз в продължение на една година. Излагана е в изложбените зали на Ленинград, Москва и Киев.
И друг епизод от същото време. Един американски търговец на предмети на изкуството съобщава на Хамър, че притежава две писма на Ленин. Едното от тях е до легендарната ръководителка на германското работническо движение Клара Цеткин, Хамър си набавя писмата и когато през есента на 1972 г. посещава с делова цел Москва, придружени с писмо, ги изпраща на Леонид Брежнев. Писмото на милиардера Хамър завършва със следните думи: „Господин Генерален секретар, като Ви предавам личните писма на Владимир Илич Ленин, бих желал да дам израз на своите благопожелания към народите на Съветския съюз и неговите ръководители, както и да покажа колко много ценя приятелството с един велик човек, споменът за който остава винаги свят за мен.“
Разбира се, тези полезни жестове не бива да ни карат да забравяме, че Хамър не се е превърнал в „човек на чувствата“. Той не се поставя в „услуга на руснаците“ — както пишат за това подстрекаваните и финансираните от конкуренцията вестници. Става дума просто за това, че той трезво преценява положението, знае кой е срещу него и какви методи трябва да използва, за да сключва сделки на базата на взаимен интерес.
Същата трезва делова философия той развива и на една своя лекция пред редактори на делови и финансови списания в Съединените щати. Хамър е поканен да изнесе тази лекция, защото по това време подписва голям договор на един консорциум, предвождан от „Оксидентъл“. (Договорът, за който той започва преговори в Москва преди убийството на Кенеди — модернизиран вариант на обмена изкуствени торове — природен газ за три милиарда долара. След продължили доста години упорити преговори най-сетне е подписано споразумение, в което сумата е нараснала на осем милиарда — това е най-мащабната спогодба в съветско-американските делови отношения.)
На лекцията пред редакторите Хамър казва: „Аз съм капиталист и всеки, който ме познава, знае какъв решителен защитник на капитализма съм. Но мисля, че може да се търгува и с комунистите. Никога няма да можем да променим системата им и винаги тяхното мнение ще бъде, че нашата система не е толкова добра, колкото е тяхната. Директният телефон между Вашингтон и Москва — «горещата жица» — обаче на практиха не свързва с центъра в Кремъл избата на Белия дом. Най-горещата жица са постоянните преговори и обменът на мнения между деловите среди на САЩ и руските търговски пълномощници. Преживял съм прекалено много обрати в международния делови живот, за да разбера: двете велики сили може още повече да се отдалечават една от друга. Никога няма да бъдем партньори на идеологическа основа. Но в икономиката можем. Ако трябва да обобщя в едно изречение препоръките, които бих дал на преговарящ в Москва американски бизнесмен, бих му казал: «Разработи всички части на договора много внимателно и грижливо, защото ако веднъж подпишеш, те ще се погрижат да изпълниш всички точки.» Защото от тяхна страна се спазва най-стриктно споразумението.“
Хънт и Хамър. Два полюса на американския едър капитал. Противоположности в клуба на свръхбогатите. Но освен описание на личностите, това е и предупреждение. Не бива всичко да се поставя на една плоскост, не бива нещата да се опростяват. Хънт и Хамър: единият е полюсът на заслепението, другият — на трезвия поглед. Между двата е разположен противоречивият, едновременно отблъскващ и търсещ контакти свят на свръхбогатите.
„ИТТ“ — МЕЖДУНАРОДНИЯТ СУПЕРОБРАЗЕЦ
Харолд Сидни Джинийн. Состънийс Бен.
Вестрик. Каналът Дълес.
Операция за модернизиране.
Дълги ръце. Мишена — Чили
Сред дворците на „Авеню Луиз“, един от най-представителните булеварди в Брюксел, се издига небостъргач, целият в стъкло. На покрива му са монтирани буквите „ИТТ“. Това е европейското представителство на един от най-могъщите (можем да добавим — с най-лоша слава) така наречени „наднационални тръстове“. Стъкленият дворец се нарежда между най-големите учрежденски сгради в столицата на Белгия, но би изглеждал като джудже, ако го сравним с истинския дом на „ИТТ“ — небостъргача на „Парк Авеню“ в Ню Йорк.