Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Това са методите, с помощта на които Состънийс Бен успява да устои на бурите на Втората световна война и в общи линии постига предприятията на „ИТТ“ в Европа — със „Стандард“ начело — да започнат след войната отново работа благодарение на връзките, които го свързват с хитлеризма. В същото време Состънийс Бен и неговото непосредствено обкръжение не забравят и собственото си благополучие.
През 1947 г. в предприятието избухва „акционерски бунт“. Акционерите се оплакват, че Бен и ръководната група, пълновластно управляващи „ИТТ“, като се аргументират със затруднения, причинени от войната, от девет години не са изплащали дивиденти. А самият Бен и доверените му директори превеждат за себе си почти четири милиона долара.
„Акционерският бунт“ се уталожва трудно, като Бен се отказва от един от трите поста, които заема на върха на „ИТТ“ (председателския пост), и го предава на слабохарактерния офицер генерал Харисън. Но това не променя действителното положение. Бен и в бъдеще остава пълновластен господар на концерна. В делово отношение обаче деветте години между 1948 и 1957 г. в историята на „ИТТ“ са съвсем сиви.
Социалистическото развитие изтръгва от ръцете на Бен едно по едно предприятията на „ИТТ“ в Източна Европа (между тях е и унгарското предприятие на „Стандард“), а създаването и укрепването на Германската демократична република прави за него недостижими част от германските предприятия на фирмата. По такъв начин бурното развитие на „ИТТ“ е спряно и когато през май 1956 г. седемдесет и четири годишният, вече тежко болен Бен е принуден да се оттегли, неговата фирма е на 52 място в листата на големите американски предприятия. След една година Бен умира, а през същата година умира и мнимият шеф на фирмата Харисън. Тогава дирекционният съвет изпраща на път „комисията за издирване на таланти“, която намира новия крал на „ИТТ“ на подпредседателското кресло на „Рейтеон“ и го издига начело на фирмата.
Под ръководството на Джинийн фирмата претърпява огромни структурни промени и се разраства извънредно (според израза на един американски коментатор тя преминава през „ракообразно нарастване“).
Първата стъпка на Джинийн е да изисква необикновена дисциплина дори в американското ръководство на тръста. Провежда изключителна еднолична концентрация на ръководната власт. От всяко предприятие се изискват толкова подробни месечни отчети, че за тяхното изготвяне често се налага да се създадат специални отдели. Предприятията получават извънредно строги инструкции, които определят производствените и експанзионистичните цели, както и печалбата, която трябва да реализират. Ръководителите на предприятия отговарят със службите си за постигането им. В центъра на мрежата стои Джинийн, но вече не в небостъргача на „Броуд Стрийт“, обзаведен комфортно, но старомодно, а съвсем ново, пет пъти по-голямо богато остъклено учреждение на „Парк Авеню“.
Разбира се, безусловната еднолична власт и извънредната дисциплина не биха били достатъчни, ако Джинийн не бе прозрял деловите възможности, които предлагат шестдесетте години. Те са в две насоки. Първо: променен е вътрешният „център на тежестта“ в „ИТТ“. Когато Джинийн се появява на сцената, само 18 на сто от печалбите на „ИТТ“ носят предприятия, които са на територията на САЩ, докато 82 на сто идват от други страни. Тук Джинийн прави промяна, тъй като вижда, че международното положение ще затрудни дейността на концерна, а без действително силни вътрешни американски бази няма да може да упражнява съответно влияние върху сменящите се едно след друго правителства на Съединените щати. В съответствие с това през първата година на своето ръководство Джинийн прави завой на 180 градуса и днес вече 55 на сто от печалбите осигуряват предприятия, действуващи в САЩ. Втората органична промяна се характеризира с това, че Джинийн успява да разработи най-гъвкаво онези принципи на действие, присъщи за съвременните над-национални монополи. Би могло да се каже, че той съчетава безусловния едноличен контрол със самостоятелността на отделните предприятия. По този начин разпръснатите в почти сто държави в света делови интереси на „ИТТ“, от една страна, се явяват в „собствена, национална носия“, а от друга — „Парк Авеню“ здраво държи юздата в ръцете си. В книгата на Сампсън това много остроумно е наречено „хамелеонска тактика“ и е формулирано по следния начин: „Ако Джинийн желае, «ИТТ» се представя като единствен огромен концерн. Ако интересите го налагат, на следващия ден «ИТТ» взима формата на стотици малки предприятия.“