Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Естествено тръстът (пълното му наименование е „Интернешънъл Телефон енд Телеграф Корпорейшън“ — „Международно предприятие за телефони и телеграфи“) се управлява от богато остъклената сграда в Ню Йорк. И то така, че когато веднъж месечно в брюкселския небостъргач се провежда сесията на „ИТТ“, часовникът в огромната заседателна зала показва само нюйоркското време.
Всеки от сто и двадесетте директори — шефове на предприятия, които сядат около масата за съвещания с форма на подкова в брюкселския дворец, определя съдбата на десетки и десетки хиляди работници и служещи и взима решения, свързани с многомилионни сделки. Но в тази зала те са като хлапета, които угрижено гледат към председателското място, заето от един нисък възрастен мъж с птича физиономия и очила със златни рамки. Той се казва Харолд Сидни Джинийн и като председател на „ИТТ“ е пълновластен господар на огромния тръст, който заема пето място в листата на фирмите в Съединените щати след „Дженеръл Мотърс“, „Стандарт Ойл“, „Форд“ и „Дженеръл Електрик“.
Но наред с петото място „ИТТ“ има и друго, особено класиране в списъка на американските гигантски корпорации. Защото от гледна точка на международните контакти много хора смятат това наднационално предприятие за тръст с най-многостранни връзки в целия свят и по такъв начин за образец на „многонационален“, мултинационален монопол.
Когато сто и двадесет директори поглеждат към носещия очила със златни рамки Джинийн, всъщност те насочват поглед към монарха на една световна сила. Днес „ИТТ“ има заводи и делови интереси, които отдавна са надхвърлили рамките на „телефона и телеграфа“ в 90 страни. „ИТТ“ се занимава с най-фантастични сделки от електрониката до жилищното строителство, от хотелиерския бизнес до фабриките за печива. В предприятията на фирмата са заети половин милион души, а годишните й приходи се движат около 9 милиарда долара. Това е повече от стойността на цялото производство на Чили — държавата, която бе тласната към мрачна съдба до голяма степен тъкмо поради машинациите на „ИТТ“.
Английският изследовател и журналист Антъни Сампсън, който пръв описва историята на концерна, като поетизира, формулира фактите по следния начин: „Ако самолетът на Джинийн се приготовлява за кацане на кое да е летище по света, по всяка вероятност машината се води от система за насочване на «ИТТ». Ако желае да се придвижи от летището към мястото на деловото съвещание с кола под наем, той може да вземе автомобил на предприятието «Ейвис», което е в деловите интереси на «ИТТ». Ако отседне в хотел, той може да посети някой от луксозните хотели на тръста «Шератън». Този тръст също е сред деловите интереси на «ИТТ». Ако вдигне телефонната слушалка, включи радиото, грамофона или телевизора, той се ползва от продукт на някоя от дъщерните фирми на «ИТТ». Ако вечер погледне към небето, около Земята кръжат спътници, произведени в «ИТТ». И ако случайно му дойде на ум президентът на Съединените американски щати, едновременно с това той се сеща, че американският участък на известната «гореща жица» (която свързва Вашингтон с Москва) също е монтирана от «ИТТ»…“
В същото време личността на Харолд Сидни Джинийн олицетворява и разликата, която отличава сравнително младите гигантски тръстове, подобни на „ИТТ“, от старите властелини от времето на XIX век.
Защото Джинийн не заема водаческото кресло на един от гигантските концерни в Америка като наследник на някой „барон-грабител“, както приемниците на Рокфелер или Форд. Той просто е търсен и открит от една комисия, която през един кризисен период в бурната история на „ИТТ“ през 1957 г. има задачата да намери подходящ шеф — управител на тръста. Джинийн е роден през 1910 г. в Англия. Родителите му са английски поданици; баща му от руски, а майка му от италиански произход. Когато заминават за Америка, той е на една година. По професия е счетоводител. Повече от двадесет години работи в големи американски фирми, като заема все по-отговорни постове, докато накрая става подпредседател на авторитетния концерн „Рейтеон“. Тук, в град Бостън, го намира „комисията за издирване на таланти“ на „ИТТ“ и го поставя начело на концерна. По това време Джинийн е на четиридесет и девет години.
На пръв поглед разликата е много голяма. Става дума не за владетел на наследено състояние, а за човек, извоювал своята реализация в твърдата и безмилостна школа на американския делови живот. Но разглеждайки фактите по-отблизо, вижда се, че все пак разликата не е така голяма, както изглежда. Големите менажери от типа на Джинийн се характеризират със същите качества, които издигат на върха и един Рокфелер или един Форд. И поведението на един съвременен ръководител-менажер се определя от изискванията на капитала по същия начин, както то се определя и за внуците на Рокфелер, които представят вече третото поколение на монополистичната капиталистическа династия. И преди появата на Джинийн „ИТТ“ е голям концерн. Днес Джинийн има поведение на крал. От върха на „ИТТ“ той с неприкрито презрение гледа на владетели и министър-председатели. (Веднъж кара краля на Белгия да го чака, а когато му предстоят преговори с шаха на Иран — тогава шахът е все още на престола, — няколко часа преди започването им ги отменя, ката се аргументира с „друг, по-важен ангажимент“.