Брачна авантюра

— Той трябва да признае, че е част от заговора преди бала на Фарнмаунт. Ако Грант е избягал, имаме само два дена да го открием.

— Ще имаме писмените му признания преди това — обеща Кейн. — Но защо балът на Фарнмаунт е крайният ти срок.

— Защото всички идват в Лондон за този бал.

— Ти никога не си бил.

— Тази година ще бъда.

Кейн кимна.

— Знаеш ли, Нейтън, винаги съм харесвал това събитие. Това е единственият бал, който роднините ти посещават.

— Това е единственият бал, на който ги канят — отвърна Нейтън.

Той се облегна на перваза на прозореца и се усмихна на зет си.

Кейн все още не разбираше какво планира Нейтън. Той знаеше, че ако го подкани, няма да научи нищо. Нейтън щеше да му каже, когато бъде готов за това.

— Всички се страхуват да ходят на бала, защото се опасяват, че може да се окажат следващата жертва на чичо ти Дънфорд — отбеляза Кейн и добави с усмивка.

— Но те също така се страхуват, че ще пропуснат и евентуалния му провал. Дънфорд наистина осигурява добро забавление. Той ми напомня за Атила, облечен в официални дрехи. Ти също мислиш за това, нали, Нейтън?

Зет му почти не чу какво бърбори Кейн. Още две-три минути минаха в мълчание.

— Принцът-регент също присъства на бала.

Погледът на Кейн просветна. Той се отпусна в стола си.

— Да — съгласи се той. — А като се замисля и всички от рода Уинчестър го правят.

— Мен ме интересува само един Уинчестър — каза Нейтън. — Уинстън.

— Мислиш ли, че за тогава е планирал скандала за баща ти? По дяволите, май е така — продължи Кейн.

— Каква по-добра възможност от това?

— Можеш ли да организираш среща със сър Ричардс? Искам да го осведомя за всички факти, колкото може по-бързо.

— Военният министър вече знае за Грант. Говорих с него тази сутрин. Сигурно в този момент вече разговаря с предателя.

— Ако не се е скрил — измърмори Нейтън.

— Той няма основание да мисли, че знаем за него. Престани да се безпокоиш за Грант и ми кажи какво смяташ да правиш.

Нейтън кимна и продължи да обяснява плановете си. Когато приключи, Кейн се усмихна.

— Ако щастието е на наша страна, ще можем да организираме срещата най-рано утре сутринта.

— Да — отвърна зет му и се отмести от прозореца. — Сега за Сара. Някой трябва да се грижи за нея отблизо, докато се реши това. Не искам Уинчестър да се доберат до нея, докато уреждам нещата. Ако нещо й се случи, Кейн, не знам какво…

Той не довърши.

— Джимбо е в кухнята и опустошава шкафовете. Той вече ни показа, че само той ще пази Сара. Той няма да й даде да си тръгне от тук. Ние с Джейд също ще я наблюдаваме. Мислиш ли, че ще се върнеш тук преди утре сутринта?

— Ще се опитам — каза Нейтън. — Точно сега трябва да говоря с Колин. Редно е той да одобри плана ми, преди да го осъществя.

— С риск да се проявя като невежа, защо Колин трябва да даде съгласието си относно Грант?

— Сега не говоря за Грант — обясни Нейтън. — Аз говоря за Сара, Кейн, обърни внимание на това.

Кейн въздъхна дълбоко.

— Опитвам се.

— Искам да те помоля за още една услуга.