Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Да, сигурен съм, че на профсъюзите ще им е трудно да наберат нови членове от работниците ти.
Джанели се засмя.
— Запознай се с Джопи Хофмиър, надзирателя ми. Джопи, това е Филип Мърсър, известният американски минен инженер.
Нито един от двамата мъже не протегна ръка, но изражението на Хофмиър издаде факта, че е чувал за Мърсър. В присвитите му очи се четеше уважение.
— Преди да ми кажеш какво знаеш за мината — весело каза Джанели, — може да ти покажа района. И аз съм любопитен да видя какво е било направено, докато ме нямаше.
Входът на мината беше висок и широк два метра. Покривът на багера остърга неравния каменен таван, когато машината се появи от квадратния отвор. Джопи каза нещо на шофьора и човекът изключи двигателя. Един от суданските пазачи даде миньорски каски на Джанели и на Хофмиър, но не и на Мърсър и на Селоме.
— Успяхме да извадим още двайсет кубически метра от покриващия пласт върху рудните залежи от шахтата — докладва Джопи на Джанели. — Но колкото по-надъл-боко проникваме в планината, толкова по-труден за работа е материалът. Сякаш онзи, който е затворил мината, е искал да бъде сигурен, че никога повече няма да бъде отворена. Скоро ще се наложи да взривим някои от скалите и втърдилата се пръст.
— Има ли промяна в посоката или наклона? Намерихте ли разклонения или галерии?
— Посоката е права като конец и наклонът е петнайсет градуса. Мисля да изчакам и да те оставя сам да видиш останалото.
Щом влязоха шест-седем метра навътре в шахтата, Хофмиър и Джанели запалиха лампите на каските си. Светлината проряза мрака, но въпреки това тунелът остана потискащо тъмен, а въздухът — тежък и замърсен от отходните газове на багера. Таванът беше нисък и принуди Мърсър да се наведе, докато двамата със Селоме вървяха след италианеца и миньора от Южна Африка. Следваха ги двама суданци с пистолети.
Повървяха още петнайсет минути. Мърсър изчисли, че тунелът е дълъг най-малко два километра и половина. Докато Хофмиър и Джанели крачеха целенасочено, Мърсър разглеждаше скалните стени и тавана на светлината на подскачащите фенери на пазачите, като спираше, когато забележеше нещо интересно, и ускоряваше крачка само когато бунтовниците го сръгваха с оръжията си.
— Какво търсиш? — прошепна Селоме.
— Път за бягство — загадъчно отговори той. Селоме се обърна, но видя само безкраен тунел от еднообразни скали.
Тунелът свършваше със скален перваз, който гледаше към пода на пещера, огромно сводество пространство, създадено преди векове от естествения процес на образуването на рудната жила от кимберлит. Разтопената магма, изригнала от недрата на земята, се бе издигнала до това ниво, а после бе изстинала и се бе втърдила. Диамантената жила, врязваща се в широкия деветдесет метра свод, се бе слегнала с течение на времето, снишавайки тавана, който беше на петнайсетина метра над главите им. Това беше работната галерия на древната мина и подът носеше белезите на ненаситния апетит на човека за диаманти.
Близо до мястото, където тунелът влизаше в пещерата, бръмчеше генератор, зареждайки халогенни лампи, монтирани на триножници, които осветяваха почти всеки квадратен сантиметър от пещерата. Първите миньори бяха разделили пода на квадрати, вероятно за да следят по-добре напредъка на работата на робите. Някои секции бяха изкопани по-надълбоко от други, затова подът приличаше на триизмерна шахматна дъска. Мърсър нямаше представа колко тонове руда са извадени от пещерата, но беше сигурен, че някога всичко е представлявало солидна скала. Започваше обаче да се съмнява в твърдението на отец Ефраим, че мината е била експлоатирана четиристотин години.
— Господи! Синкавата почва! — хлъцна Джанкарло и погледна Хофмиър, търсейки потвърждение.
Едрият южноафриканец кимна.
Подът със синкав оттенък бе съставен от твърд кимберлит. Нямаше начин да се установи какво е съотношението между кимберлита и диамантите, докато не се анализират проби, но можеше да се каже, че стоят върху цяло състояние. Мърсър се замисли за разтрошените проби кимберлит, които бе открил малко преди да тръгне към манастира, и колко старателно бе обработен, за да се извлече всеки възможен карат. Това беше убедително доказателство за стойността на мината. Приказно богатство, което принадлежеше на народа на Еритрея. Освен всичко друго, Мърсър знаеше, че ако не направи нещо, богатството ще отиде в ръцете на Джанели. Полагайки неимоверни усилия, той прикри гнева си зад каменно изражение.
— Открихме го онзи ден. Накарах работниците доста да се поизпотят, за да разчистят пещерата, преди да дойдете. — Гласът на Хофмиър наруши почудата и изумлението, които Джанели очевидно изпитваше, виждайки за пръв път залежите. — Онзи, който е работил тук, се е потрудил добре, за да я запълни. Наложи се да използваме експлозиви, за да взривим отсрещната страна.