Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— И ти не си зле. — Селоме го целуна. — Готов ли си?
— И още как — отговори той, насърчен от решителността й. — Движи се надясно. На около два метра над нас има тънък каменен ръб. Ще бъде трудно до стигнем дотам, но после ще вървим по него, докато се доберем до друга отвесна пукнатина.
Тя погледна нагоре, за да види онова, което Мърсър описваше, но скалата й пречеше.
— Ще трябва да ми се довериш.
Селоме подпря ръце на скалата, пъхна крак в малката вдлъбнатина и се повдигна. Мърсър чу как ноктите й се вкопчиха в камъка, и сърцето му засили ритъма си, защото се опасяваше, че тя ще се паникьоса. Единствените звуци, които се чуваха, бяха шепотът на ветреца, учестеното дишане на Селоме и шумоленето на дрехите й по камъка.
— Стигнах до ръба — задъхано прошепна тя.
Мърсър я последва и видя, че сгрешил в изчисленията си. От земята изглеждаше така, сякаш тесният скален перваз продължава още десетина метра по следващата пукнатина, но само след шейсет сантиметра ръбът се стесняваше и се превръщаше в тъмна ивица, която след около метър изчезваше, а после отново се появявяше.
На шест-седем метра над тях той не видя нищо освен гладка като стъкло каменна повърхност. Не можеха да се изкатерят оттам, а да слязат беше невъзможно.
— Какво ще правим? — попита Селоме, разгадавайки изражението в очите му.
Мърсър се замисли.
— Ще трябва да скочим на следващия скален перваз. Виждаш ли онази изпъкналост на височината на гърдите ни там, където первазът изчезва? Ще трябва да се наведеш, да се хванеш за нея с лявата си ръка и да се прехвърлиш. Достатъчно си висока, затова петите ти ще стъпят на отсрещната страна.
— За нищо на света! — извика тя.
— Ако имаш по-добро предложение, готов съм да го чуя.
Тя се огледа. Каменната издатина, която Мърсър бе видял, беше колкото юмрук и се подаваше от скалата на не повече от десет сантиметра, но можеха да се задържат на нея, за да се прехвърлят до остатъка от скалния перваз.
Селоме допря рамо до скалата, вторачи се в изпъкналия камък, вместо в двайсетте метра празно пространство отдолу, протегна ръка и се хвана. Без да си позволи дори секунда размисъл, тя прехвърли тежестта си върху ръката си, докато тялото й се изви назад. Сетне леко отскочи и се залюля. Десният и крак стъпи на скалния перваз и Селоме бързо премести тежестта си върху него, държейки се за скалата. Тя пусна издатината и се усмихна на Мърсър.
Той отвърна на усмивката и и се приготви да повтори подвига и, когато край главата му прелетя камък. Мърсър погледна нагоре и видя тъмен силует, очертан на фона на нощното небе. В ръката на мъжа имаше още един камък, а на рамото му бе преметнат автомат. Човекът видя, че Мърсър го гледа, направи му знак да се качи и го подразни, като подхвърли камъка от едната в другата си ръка. Мърсър скочи към каменната издатина, описвайки дъга във въздуха.
Мъжът закъсня. Мърсър скочи на тесния скален перваз, точно когато камъкът прелетя зад него, и бутна Селоме напред. Следващата отвесна вдлъбнатина беше широка и завиваше в скалата. Щом се изкатериха достатъчно високо, стана възможно да се движат нагоре като по рампа. Нямаше начин да стигнат до върха, без стрелецът отново да ги види, но Мърсър се надяваше, че ще го изненада.
На четири-пет метра от върха той хвана Селоме за крака.
— Наведи се. Мина над нея, за да поеме водачеството, и видя, че нападателят чака в началото на ерозиралата вдлъбнатина и е насочил автомата. Ако искаше, мъжът можеше да ги застреля, но Мърсър подозираше, че заповедите му са да ги залови. Човекът нарочно не улучи Мърсър с камъните. Мърсър бе подготвен и за подобна случайност, затова се бе изкатерил достатъчно далеч от манастира, та да попречи на пазача да извика подкрепление. Ако искаше подкрепа, суданският бунтовник щеше да бъде принуден да изтича до манастира, предоставяйки възможност на Мърсър и Селоме да избягат.
— Стой наведена и се дръж — прошепна Мърсър. Той се катереше по стръмното дефиле като машина.
Искаше му се да може да използва пистолета на Селоме, но изстрелът би предупредил всеки в радиус от километър и половина. Беше готов да прибегне до отчаян план. Светлината беше оскъдна и той незабелязано се приближи до суданеца, който долови опасността, когато вече беше късно.
Преди да излезе от пещерата, Мърсър бе завързал геоложко чукче за найлоново въже, дълго пет метра, и го държеше навито под мишницата си. Дръжката се подаваше от разкопчаната му риза. Ъгълът беше почти невъзможен, но той извади чукчето и го хвърли, като държеше свободния край на въжето. Найлоновото въже се уви около врата на терориста и го наклони назад. Чукчето се върна в лявата ръка на Мърсър. Той го дръпна с всичка сила, поваляйки мъжа. Пусна въжето и суданецът тупна в клисурата на няколко крачки от Селоме. Африканецът отскочи веднъж и после прелетя край нея, претърколи се в пукнатината и падна в празното пространство. Викът му продължи по-малко от две секунди.