Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Автоматът му се бе заклещил зад скалата на няколко метра от Мърсър.
Той изчака няколко минути, но не чу звук и когато надникна от върха на скалата, не видя нищо освен пустинята. Селоме се приближи до него.
— А сега какво?
— Опасявам се, че планът ми беше дотук — призна Мърсър и даде пистолета, задържайки автомата, после пъхна чукчето в колана си.
В далечината подобните на крепост стени на манастира бяха осветени от фаровете на няколко превозни средства. От време на време пред тях преминаваше фигура и хвърляше сянка върху сградата. Доколкото виждаше, имаше три камиона и Мърсър пресметна, че в манастира са дошли най-малко десетина терористи. Автоматът АК — 47 побираше трийсет патрона и Мърсър трябваше да се възползва от всеки от тях.
— Предлагам да се промъкнем до тях и да ги убием.
— Мърсър, веднага щом стреляме, те ще ще хукнат да ни гонят — напомни му Селоме.
— Каквото и да правим, трябва да се приближим. Той я поведе по ръба на скалата, прикривайки се зад неравния перваз. На трийсет метра от манастира те видяха най-малко десет въоръжени суданци, които обикаляха около камионите. До стената бяха наредени неколцина монаси. Лицата им блестяха от пот, а очите им бяха широко отворени и уплашени на светлината на фаровете. Мърсър наблюдава няколко минути, очаквайки да види какво ще стане, макар че вече знаеше. Изведнъж бунтовниците застанаха неподвижно. В кръга от светлина влязоха четирима мъже. Трима от тях носеха оръжия. Четвъртият не беше въоръжен и крачеше, размахвайки ръце, с отпуснатата походка на роден водач. Той беше бял. „Някой от хората на Левин?“ — запита се Мърсър.
Озадачен, Мърсър гледаше, докато белият мъж разговаряше с един от чернокожите и чакаше заповедите му да бъдат преведени на другите. Неколцина мъже скочиха в камионите и потеглиха. Мърсър предположи, че се отправят към основата на скалата, за да се опитат да ги проследят. Белият и няколко бунтовници влязоха в манастира, бутайки монасите пред себе си. Друг суданец се приближи до скалата и огледа местността с мощно фенерче, надявайки се да забележи плячката. Той се обърна и тръгна към мястото, където се криеха Мърсър и Селоме. Беше въпрос само на няколко минути да ги намери, спотаени в мрака.
Мърсър долепи устни до ухото на Селоме. Шепотът му беше почти недоловим.
— Стой тук.
Той се запромъква напред, за да скъси разстоянието между приближаващия се суданец, и после се вмъкна в плитката вдлъбнатина. Острото геоложко чукче беше в дясната му ръка, а автоматът — под тялото. Устата му пресъхна, докато бунтовникът крачеше към него.
Лъчът на фенерчето осветяваше напосоки земята. Мърсър знаеше, че ако терористът го насочи към него, ще трябва да се предаде. Но африканецът изглеждаше по-заинтригуван какво има под ръба на скалата. Суданецът беше на десет крачки, когато Мърсър пристъпи към действие. Той приклекна и после хукна напред. Стреснатият бунтовник не успя да реагира. Мърсър го уби с един-единствен светкавичен удар на чукчето, без да се чуе и звук.
После се върна при Селоме и двамата заобиколиха манастира, за да се приближат от по-малко вероятна посока. Ако белият мъж беше израелски агент, това означаваше, че те са загърбили различията си със суданците и са съюзили силите си. Мърсър не искаше да мисли за тази вероятност.
„Ами ако той е човекът с парите, който поддържа бунтовниците и финансира операциите им?“ Внезапно се сети какъв е отговорът. „Италианец!“ Някой, свързан с мината, която Мърсър бе изследвал, и идваше, за да продължи работата. Но на италианец, свързан с колониалното минало на Еритрия, никога нямаше да бъде разрешено да се върне в страната. Използването на судански наемници обаче би му позволило тайно да разработи старата мина, без пряко да се замесва. „По дяволите, заведох ги право в мината и им осигурих работна ръка.“
Той се замисли за африканеца, който бе открил огън на летището в Рим. Стрелецът навярно работеше за италианеца. Суданецът явно бе видял, че израелският агент следи Мърсър, бе решил, че е заплаха за живота на геолога, и го бе убил. Това трябва да бе сложило началото на борбата между суданците и израелците, битка, която бе продължила извън хотелската стая на Мърсър в Асмара.
Въпреки всичко оставаше въпросът откъде суданците и италианският им поддръжник знаеха за идването на Мърсър в Еритрея и за целта на посещението му, но отговорът трябваше да почака.