Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Мърсър предположи, че италианецът е довършил работата, която двамата с Хабте бяха започнали. Чужденецът бе отворил мината на цар Соломон, но вероятно не знаеше какво е намерил. Това беше единственото предимство на Мърсър, ако се надяваше да попречи на Ле-вин. Знаеше, че ако иска да запази живота на Селоме и своя собствен, ще трябва да се представи като незаменим.
— Ще ти кажа каквото искаш — рече той.
— Знам.
— Но първо ми кажи кой си.
— Името ми е Джанкарло Джанели и чичо ми е отворил тази ялова шахта, която си открил. — Джанели поклати глава. — Горкият Енрико е знаел, че в околността има диаманти, но очевидно е сбъркал с няколко километра и е изкопал тунел на друго място. Но някой отдавна е открил залежите от кимберлит и съдейки по дълбочината, която изследвахме, преди да тръгнем да те търсим, е разработвал мината много години. А сега е време да продължа нещата, да поправя грешката на чичо ми и ти, докторе, ще ми помогнеш.
Мърсър разбра какво бе искал да каже отец Ефраим за децата, убити от жестокостта. Той я усещаше във всяка клетка на Джанкарло Джанели. Жестокостта, за която монахът говореше, се дължеше на безграничната алчност на италианската фамилия.
ДОЛИНАТА НА МЪРТВИТЕ ДЕЦА
Отговорите на десетки въпроси, въртящи се в съзнанието на Мърсър, трябваше да почакат, докато колоната от камионите на Джанкарло Джанели пристигнеше в мината. Мърсър седеше в задната част на един от камионите. Пазеха го шестима въоръжени до зъби суданци. Селоме беше на задната седалка на друг камион, заедно с Джанели. Мърсър се надяваше, че близостта и до италианеца е за да я предпази от сладострастните намерения на бунтовниците, а не от плътските помисли на магната.
Мърсър бе чувал за Джанели. Името беше синоним на европейски финанси, датиращи от векове, известно почти колкото Ротшилд. Не си спомняше колко войни в Европа е финансирала фамилията Джанели, но голяма част от богаството им бе омърсена с кръвта на хиляди хора. Спомняше си обаче, че те бяха замесени във фашисткото движение през двайсетте и трийсетте години на миналото столетие, а след Втората световна война бяха преминали под закрилата на Съединените щати заради силния си антикомунизъм. Мърсър знаеше малко за сегашния глава на династията, само бе наясно, че амбицията, която бе направила фамилията толкова могъща, тече и във вените на Джанкарло Джанели.
Керванът влезе в Долината на мъртвите деца късно сутринта. Те минаха край отворената шахта, изкопана от предшественика на Джанели, и се отправиха към древната мина. Когато спряха, единият от пазачите надигна брезента над ремаркето, скочи на земята и насочи автомата си към Мърсър, който също слезе. Мърсър бе загубил представа колко дни бе отсъствал от мината, но се стъписа от извършената работа.
След няколко минути слухът му се приспособи към пронизителните звуци на работната площадка. Освен големите генератори, които бръмчаха близо до мината, Джанели бе докарал два булдозера, няколко багера, багера на Мърсър и сонда за изваждане на проби от недрата на земята. Шумът на машините отекваше в оградената от планини долина и пронизваше мръсния въздух. Мърсър видя петдесетина африканци, еритрейските бежанци, които копаеха с лопати и кирки и изсипваха пръстта и камъните в тръстикови кошове.
Направо не можеше да повярва колко много работа са свършили. Планината, която заедно с Хабте бяха взривили, беше изгребана с машини и изнесена с кошове от африканците. Мината, за която бе говорил отец Ефраим, беше отворена. Тъмната шахта беше достатъчно широка, за да може багерът да копае в земята и да се връща с препълнена кофа. Шофьорът изсипваше пръстта и камъните и група мъже започваха да пълнят с ръце кошовете, а после ги слагаха на главите си и ги изнасяха от района.
Мърсър се замисли за тежката техника, която скоро щеше да пристигне, наета и закупена от него от името на еритрейското правителство. Само големият хидравличен багер можеше да премести същото количество пръст за около час. Подвигът на еритрейците беше невероятен.
Пазачът го сръга с автомата си да го насочи към входа на мината, където чакаше Джанели. Един от бунтовниците, ядосан от бавното придвижване на еритреец, повали работника на земята. Тежкият кош с камъни падна върху гърдите му, докато човекът лежеше безпомощно на пясъка. Суданецът ритна няколко пъти бежанеца и после се обърна, за да продължи да наблюдава останалите. Никой от другите еритреици не се притече на помощ на сънародника си. Всички мислеха за собственото си оцеляване.
Робството се бе завърнало.
— Какво ще кажеш, докторе? Внушителна работа, нали? — извика Джанели. До него стоеше Селоме и друг бял мъж, едър, с широки рамене и голям корем.