Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— Не, но само за няколко дни ще ги докараме от Хартум. — Хофмиър кипеше от гняв, защото толкова лесно бяха подронили авторитета му.
— И докато говорим за това — продължи Мърсър, неусетно поемайки контрол върху разговора, — навън видях, че се готвите да пресеете отново най-ранните остатъци от рудата, за да търсите диаманти, които може да са били пропуснати. Не си правете труда. Проверих ги. Остатъците са натрошени толкова ситно, че ако не докарате преносим флуороскоп, само ще си загубите времето. А се съмнявам, че можете да си го позволите.
Хофмиър хвърли на Мърсър унищожителен поглед, сякаш щеше да се нахвърли да го бие. Повторното пресяване на остатъците от рудата беше негова идея.
— Звучи логично — съгласи се Джанели, наслаждавайки се на отчаянието, изписано на лицето на южноафриканеца. — Ако се бях заловил с трудната задача да пресявам рудата, и аз щях да се погрижа нито един диамант да не бъде подминат. Идеята да те доведа тук беше добра. Мисля, че няма да сбъркам, ако те задържа известно време. Засега ти ще бъдеш шефът сред робите ми.
За част от секундата мислите на Мърсър се изписаха на лицето му, но за щастие Джанели гледаше встрани. Мърсър не искаше италианецът да види омразата и решителността в очите му. Запази ги за себе си, защото знаеше, че ще му помогнат, когато дойде време. Джанели го бе нарекъл роб. Да, Мърсър щеше да бъде роб. Но само до момента, когато щеше да хване Джанели за гърлото и да стиска, докато копелето умре.
МИНАТА
Минаха две седмици, през които Мърсър видя човек, пребит до смърт, и други да умират от изтощение. Мъжете и машините работеха непрестанно, за да изтръгнат кимберлита от утробата на земята, като го къртеха с кирки, пневматични компресори и голи ръце. През тези две седмици и неговото тяло стигна до предела на силите си.
Джанели и Хофмиър караха бежанците, Мърсър и Селоме да работят на смени по дванайсет часа и им позволяваха само десет минути почивка на всеки два часа, малко храна и оскъдна дажба вода. Ритъмът на работата не беше достатъчен, за да убие здрав човек, но много от бежанците бяха дошли в мината почти умиращи от глад и непосилният труд тласна по-старите към смъртта. Заради познанията си Мърсър бе определен за отговорник на смяната си. Наблюдаваше го един от южноафриканците на Хофмиър, човек на име Дю Тойт. Пазеха го десетина въоръжени суданци. В шахтата отекваше тракането и бръмченето на компресорите и пневматичните чукове — оглушителен вой от битката на човека със силата на земята. Не се виждаше нищо. Въздухът се бе сгъстил от прахоляка и изпаренията, а миньорите бяха толкова изцапани, че беше трудно да различиш белите от черноко-жите. В тунела бе монтиран вентилатор, който обаче не допринасяше много за облекчаването на атмосферата в пещерата.
По примера на британските военнопленници, построили моста над река Куай, Мърсър отдаде всичките си сили на изкопаването на кимберлита. Той избра силни и издръжливи бежанци, които да работят с компресорите и пневматичните чукове, научи ги на основните неща и на някои тънкости, за да улесни задачата им. Другите еритрейци копаеха с кирки, трети измъкваха рудата на повърхността и четвърти я разбиваха с чукове, търсейки диаманти.
Жилата беше най-богатата, която Мърсър бе виждал. Макар да не го допускаха в строго охраняваната зона близо до входа на мината, където разтрошаваха рудата и слагаха диамантите в сейф, той научи достатъчно и предполагаше, че мината дава по дванайсет карата на тон — астрономично висока стойност. Мърсър успя да види няколко от диамантите, намерени там. Отначало еритрейците останаха поразени от цената, поставена на малките, симетрични кристали, когато Мърсър им я показа, защото диамантът разкрива малка част от красотата си, преди да е шлифован и излъскан. Най-големият диамант, който Мърсър видя, беше двайсет карата. Но чу, че има огромен кристал с размера на мъжки юмрук, открит от една от жените, които ги сортираха.
Судански пазач преби до смърт еритреец в шахтата. Не стана ясно дали бежанецът е нарушил някое от многобройните правила на Хофмиър или младият бунтовник го е направил заради тръпката. Причината нямаше значение за жертвата, нито за онези, които видяха как суданецът разби главата на човека с приклада на автомата си.
Мърсър беше в почивка, когато това се случи, и скочи при първия удар. Хабте беше до него и осъзна опасността, на която Мърсър щеше да се изложи. Той уви ръка около крака му и го дръпна на земята.
— Недей, Мърсър, не го прави. Човекът почти е мъртъв, а ти още си жив — прошепна Хабте. — През войната научих, че животът на никой човек не заслужава да загубиш своя.