Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
След като направиха широк кръг, Мърсър поведе Селоме обратно към манастира. Той приклекна, когато се приближиха, и огледа задната част на сградата, търсейки пазачи, но не видя никого. Двамата пробягаха последните сто метра. Разкопаната градина на монасите заглуши звука от стъпките им. Само за секунда Мърсър намери прозорец с незатворен капак, повдигна Селоме, за да й помогне да се прехвърли вътре, и влезе след нея.
Намираха се в монашеска килия, подобна на онази, в която Мърсър за пръв път бе дошъл в съзнание, със същото обикновено дървено легло, бюро и задължителното разпятие. Той открехна вратата и се ослуша. В манастира отекваха гласове, гневни викове и от време на време стенания, сякаш удряха някого. Звуците не се чуваха ясно, но Мърсър разбра, че мъжете говорят на италиански, и направи знак на Селоме да се приближи до него, за да слуша. — Разбираш ли какво казват?
Тя се съсредоточи и прибра косите си зад ушите, за да чува по-добре.
— Разпитват за нас отец Ефраим. Питат го къде сме. Мъжът говори с венециански акцент и ми се струва, че ще постигне своето. Удрят друг монах всеки път, когато Ефраим каже, че не знае къде сме отишли. Какво ще правим?
Изражението му съответсваше на отчаяния поглед в очите на Селоме. Не можеха да позволят разпитът да продължи. Тази вечер вече беше убит един монах.
— Ще трябва да ме прикриваш. Върви близо до мен. — Мърсър отвори вратата, преди Селоме да успее да каже нещо.
Внезапната му поява в коридора стресна суданеца, който минаваше оттам. Мърсър реагира инстинктивно и го удари с приклада на автомата. Дървото разби челюстта на бунтовника. Кръвта му изпръска стената. Преди изпадналият в безсъзнание мъж да се свлече на земята, Мърсър пристъпи към действие и влезе в трапезарията, следван от Селоме.
Отец Ефраим се бе навел над прострян на пода монах, около когото имаше локва кръв. До стената бяха наредени трима други монаси, пазени от неколцина бунтовници. Италианецът стоеше до вратата. Мърсър вдигна автомата, сграбчи италианеца за косата и заби дулото в кръста му, принуждавайки го да коленичи.
— Махди! — извика италианецът.
Един от суданците насочи пистолета си към главата на Мърсър и освободи предпазителя.
— Селоме! — изкрещя Мърсър и агентката влезе в стаята, хладнокръвно прицелвайки се в Махди. — Насочат ли още едно оръжие към мен, вътрешностите ти ще украсят стените, приятел.
Мърсър подозираше, че италианецът говори английски, но завъртя дулото на автомата в гърба му, за да покаже, че намеренията му са сериозни.
— Мисля, че това се нарича безизходно положение, нали? — небрежно подхвърли Джанкарло Джанели. В гласа му нямаше и следа от страх. — Нека сложа край на това, доктор Мърсър.
Отекна изстрел и отец Ефраим политна към стената. От пистолета, който Джанели държеше пред себе си, скрит от погледа на Мърсър, се разнесе тънка струйка дим.
— Хайде, докторе, стреляй. Никой от нас няма да спечели нищо, ако стоим със скръстени ръце.
Ефраим едва си поемаше въздух и лицето му бе придобило неестествен сивкав оттенък. Той притискаше с ръце раната в корема си, а през пръстите му струеше кръв.
— Тук има десетина монаси — продължи Джанели. — Давам ти думата си, че няма да живеят и пет секунди, след като ме убиеш.
Той бе изиграл финала толкова бързо, че Мърсър нямаше избор. Можеше да застреля италианеца, но после щяха да убият него и Селоме и нямаше да спечели нищо. Или можеше да спусне оръжието и да се надява на друга удобна възможност. От самото начало имаше чувството, че е една крачка назад от другите играчи, и сега отново изоставаше.
Махди се усмихна презрително, когато Мърсър отдалечи оръжието си от Джанели, показвайки, че не би имал нищо против самоубийствена престрелка. Селоме пусна пистолета, който изтрака на пода. Тя седна до Ефраим и сложи главата му на коленете си. Джанкарло Джанели не спря Мърсър, който отиде при нея. Единият от суданците взе пистолета на Селоме и автомата на Мърсър.
— Съжалявам — прошепна Мърсър на умиращия монах, съзнавайки колко безполезно прозвуча извинението му.
Ефраим губеше битката със смъртта. Той заговори и от устата му бликна кръв.
— Децата — преведе Селоме, — които са умрели в мина-та, са били убити от ж-ж-ж…
Последната му дума не се чу ясно.
— Какво каза?
— Не съм сигурна. Сякаш каза, че децата са били убити от жестокост.
— Тази нощ загубихме достатъчно време — рече Джанкарло и Махди и един друг бунтовник дръпнаха Селоме и Мърсър и ги изправиха на крака. — Докторе, търсим те от няколко дни. Трябва да отговориш на няколко въпроса за старата мина.