Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
Но проклятието, което тегнеше над него, още не се бе разнесло. Джопи Хофмиър работеше в мината и след като две седмици Мърсър го бе правил за смях, южноафриканецът беше готов да отмъсти. Веднага щом Мърсър слезе в шахтата, Хофмиър започна да се заяжда с него.
— Мърсър, докарай шибания си задник тук — извика Джопи от върха на дълбоката петнайсет метра дупка. Гласът му се извиси над оглушителния шум на машините.
Мърсър се изкатери по въжената стълба, колкото е възможно по-бавно, и се изправи пред него. Той погледна дългия тунел, водещ към свободата и после се обърна към южноафриканеца.
— Какво искаш? Още един урок по минно дело?
— Да, урок. — Хофмиър застана близо до Мърсър и го облъхна с противния си дъх. — Сутринта Джанели замина, затова ще имам много часове, за да измисля извинение защо си умрял.
Хофмиър беше няколко години по-възрастен от Мърсър, но не това беше предимство му. Южноафриканецът беше по-висок от Мърсър и тежеше двайсет и пет килограма повече. Раменете му бяха широки, а юмруците — грамадни като парни чукове. Кокалчетата на пръстите му бяха осеяни с белези. Джопи Хофмиър беше в отлично физическо състояние, а Мърсър — на път да се строполи на земята от изтощение.
Мърсър съзнаваше, че първият удар по всяка вероят-ност ще бъде и последен. Движението му бе затруднено от окаяното му състояние, но той завари неподготвен Хофмиър. Юмрукът му се заби в устата на южноафриканеца, изби пет зъба и разкървави устните. Джопи отстъпи няколко крачки назад, обезпокоен повече от внезап-ността на атаката, отколкото от болката от раните си.
Миньорите спряха да работят, за да наблюдават сцената. Дори суданците отслабиха бдителността си. Хофмиър се ухили.
— Само така — каза той и изплю кръвта от устата си. — Ще бъде много по-забавно, ако окажеш съпротива.
Мърсър зае бойна поза и се приготви да се бие на живот и смърт. Джопи стоеше здраво на краката си, разперил ръце. Беше свикнал да използва размерите и силата си, за да побеждава съперниците си, и не бе научил тънкостите на ръкопашния бой. Мърсър се надяваше, че знае достатъчно поне за да оцелее. Не хранеше надежди, че ще победи.
Хофмиър замахна, но не улучи Мърсър, който се дръпна встрани. Вторият удар обаче изкара въздуха от белите му дробове и го накара да залитне. Сякаш го удариха с бейзболна бухалка, а Хофмиър бе използвал само малка част от силата си. Южноафриканецът се изсмя и се престори, че отново замахва. Мърсър нямаше друг избор, освен да се наведе, защото дори лек удар би го повалил по гръб.
В продължение на десет минути Хофмиър нанася удари. Някои попаднаха в целта, други — не. Мърсър успя да го удари само веднъж, като нарани повече ръката си, отколкото слепоочието му. В началото на схватката ерит-рейските работници окуражаваха Мърсър, но когато видяха, че е неспособен да се защити, млъкнаха. Те изтръпваха при всеки удар, който Мърсър понасяше, защото малцина биха издържали на бруталността на южноафриканеца.
Но Мърсър имаше причина за привидното си безсилие. Всеки път, когато Хофмиър посегнеше към него, той отстъпваше назад, приближавайки се до багера, чийто мотор бръмчеше. Шофьорът не бе дошъл на работа и машината стоеше в средата на сводестата пещера. Широката кофа бе повдигната над земята. Ако оцелееше от схватката, Мърсър щеше да се нуждае от мощта на багера, за да увеличи намаляващите си сили. Хофмиър не разбра какви са намеренията му и се прид-вижваше към мястото, където Мърсър го подмамваше. Южноафриканецът повали три пъти Мърсър на крачка от багера, но отстъпваше назад, за да си поеме дъх и да се наслади на одобрителните викове на суданските бунтовници. Мърсър търпеливо се оставяше да бъде блъскан, удрян и ритан, докато отново стигнеха до багера. Лицето му беше окървавено и подпухнало, затова не виждаше почти нищо и държеше едната си ръка по-ниско, за да предпазва вероятно счупените си ребра. Едва четвъртия път той прецени, че моментът е подходящ.
В него бе останала малка искра, която му даде сила и бързина. Джопи атакува и нанесе серия от съкрушителни удари, въртейки коравите си юмруци в тялото на Мърсър, за да увеличи болката в ребрата му. Хофмиър очакваше, че Мърсър ще падне, опитвайки се да си поеме въздух, но се излъга. Мърсър замахна с юмрук и удари Джопи, който загуби равновесие. А после, толкова бързо, че никой не видя какво стана, Мърсър се хвърли на земята и протегна крак. Хофмиър се спъна и падна. Преди Джопи да се съвземе, Мърсър скочи и протегна ръце към контролните уреди на багера. С умело завъртане на китката той насочи машината така, че хидравличната кофа надвисна над главата на Хофмиър, и я спусна, притискайки южноафриканеца. Ако искаше, Мърсър можеше да го смачка.