Мината на цар Соломон
- Автор: Дю Брюл Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Мината на цар Соломон». Краткое содержание книги:
Филип Мърсьр е надарен с необикновен талант като геолог и с интелект, равен на съобразителността и смелостта му. Той бързо се превръща в легенда.
Сред силните на деня най-малко две групировки се нуждаят от помощта му. Когато едната отвлича и държи като заложник най-стария му приятел, Мърсър е принуден да изпълни исканията на похитителите. Не е ясно на кого служат, но жестокостта им е безспорна.
В безмилостен и враждебен свят, разтърсван от насилие, Мърсър бърза да намери съкровището, единственото нещо, което ще спаси приятеля му. Но местонахождението му е загадка. Той е възпиран от брутални конкуриращи се сили и неочаквано научава, че залогът е много по-висок…
— На каква дълбочина са отвесните шахти от работната галерия на тунела? — попита Мърсър.
— Накарах неколцина негри да копаят в едната и още не са стигнали до дъното, след като извадиха десет кубически метра покриващ пласт.
— Диамантена жила в кимберлита?
— И аз мисля така — съгласи се Хофмиър. — Навремето трябва да са попаднали на изключително богат сектор с диаманти и са копали като луди.
— Това е по-хубаво от всичко, на което се бях надявал — развълнувано каза Джанели, после се обърна към Мърсър. — А сега, кажи ми какво знаеш за тази мина.
Мърсър усети, че Селоме се вцепени. И той не желаеше да казва нищо на италианеца, но знаеше, че трябва да го направи, ако иска да останат живи.
— Мината е разкрита преди около три хиляди години.
— Не ставай смешен — избухна Хофмиър. — Погледни това място. Само машини биха могли да изкопаят такива дълбоки тунели. Пещерата не може да е на повече от сто години.
— Уверявам те, че мината е древна. — Мърсър се усмихна презрително, докато гледаше Хофмиър. „Продължавай да показваш невежеството си, тъпо копеле.“ — Преди да тръгна към манастира, открих каменен чук. Беше много нащърбен и изглеждаше така, сякаш е бил изхвърлен заедно с отпадъците от рудата. Ще го намериш в кожената чанта в палатката ми. Съмнявам се, че миньори с достъп до машини биха използвали сечива от каменната ера. Нещо повече, погледни самия тунел. Бил е изкопан с техника, датираща от хилядолетия. Съдейки по структурата на стените и тавана, пробиването на тунела трябва да е било адски трудно. Ако се вгледаш отблизо, ще видиш пукнатини, направени, когато първите миньори са палели огньове, за да нагряват скалите и после са ги заливали с вода и оцетна киселина. Топлинният шок е разтрошавал камъка и им е позволявал да изнесат отломките. Няма да се изненадам, ако всеки метър от тази шахта и представлявал еднодневна работа. Предполагам, че са им били необходими двайсет и пет години за изкопаването само на този тунел.
— Възможно ли е това? — обърна се Джанели към Хофмиър.
— Да, може би — отговори южноафриканецът.
— И още как! Не си ли чел разказа на Плиний за златните мини в Астурия, Испания? — Мърсър всъщност се съмняваше, че Джопи изобщо е чувал за римския историк. — Той нарича процеса „разрушаването на планината“. През 25 г. преди Христа римляните са започнали да принуждават десетки хиляди роби да копаят в планината Лас Медулас, като използвали техниката, която описах. На върха на планината направили огромни резервоари, канали и водопроводи, напълнили ги с вода и изкопали дълги, дълбоки тунели, по които да я пуснат в галериите. Водното налягане взривило планината и богатата на злато пръст била отнесена в равнината, където лесно можела да бъде пресята. Римляните разработвали планината в продължение на двеста години, като непрекъснато променяли релефа, и извадили злато на стойност дванайсет милиарда долара. Тази мина е била разработена по подобен начин, при това много по-отдавна. Мърсър хвърли убийствен поглед на Джанели.
— Това ме довежда по последното ми доказателство. Монахът, когото застреля, ми каза, че знае за тази мина от древен ръкопис, книга, изчезнала много отдавна. Легендите, предавани от поколение на поколение, потвърждават разказа. — Мърсър се надяваше, че смесва достатъчно факти и измислици, за да задоволи Джанели. — Той каза, че тази мина е експлоатирана векове наред, до окупацията. Хората, които са я разработили, се предпочели да я затворят, отколкото да бъде завладяна от нашествениците.
— Господи, това прилича на мината на цар Соломон — ахна Джанели.
— Може би, не знам.
Италианецът се бе доближил до истината и Мърсър трябваше да го отклони.
— Възможно е това да е основата на легендата, но Джопи ще ти каже, че в Африка има безброй места, които претендират за тази чест.
— Изумително — възкликна Джанели. Беше ясно, че е смаян повече от човека, когото бе наел да разкрие мината.
Мърсър разбра това и се опита да го превърне в свое предимство.
— Може ли да предложа нещо? Спомена, че в тази пещера сте използвали експлозиви. Аз не бих го направил. Сводът може и да изглежда солиден, но ако нямаш предпазни мрежи, които да намалят ударната вълна от детонацията в тунела, ще имаш неприятности.
— Имаме ли предпазни мрежи? — попита Джанкарло.