Последната тайна на земята
- Автор: Ролинс Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венелин Мечков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната тайна на земята». Краткое содержание книги:
— За Бога! — възкликна изумената Ашли. — Та те не са просто двуутробни! Те снасят малките си!
— Какво? — попита Бен, който все още не бе променил изражението на лицето си.
— Говорихме за това с Линда. Те снасят яйца, досущ като краканите. Те са бозайници, които снасят яйца. Смята се, че представляват еволюционна връзка между влечугите и бозайниците, като са наследили черти и от едните, и от другите. Снасят яйца като влечугите, но са окосмени и кърмят малките си като бозайниците. Доскоро се предполагаше, че това е задънена улица на еволюцията.
— Тази група май се е отклонила от улицата — вметна Бен.
— Какво правят сега? — обърна се Ашли към Хари.
— Това е церемония, свързана с именуването. Джусири предлага детето си на племето.
Ашли видя как Моамба с усилия се надигна от възглавницата и отиде при яйцето. Коленичи и постави внимателно двете си ръце върху него.
— Какво прави? — попита Ашли. Въпросът и бе отправен към Хари, но и отговори Бен:
— Опознава яйцето и детето, което е в него. Ашли го погледна озадачено. Той обаче поклати глава, сякаш сам не знаеше как бе успял да научи това.
Моамба се обърна към майката, без да отлепва ръце от яйцето. Усмихна и се и промърмори нещо.
— Детето е здраво — преведе Хари.
Сетне Моамба рязко се изправи, като насмалко не изтърва яйцето извън гнездото.
— Усетих го! — каза Бен, като подскочи до нея. — Досущ като нероден младенец е, когато рита!
— Какво си усетил? — попита Ашли. Бен отново просто поклати глава.
Ашли видя как Моамба още веднъж положи ръце върху яйцето с по-голяма нежност отпреди. Ръцете му затрепераха, очевидно не само вследствие бремето на годините. Отново се обърна към Джусири, чието лице сега бе загрижено. Със сълзи на очи и каза нещо.
Тълпата нададе радостни викове и започна да удря с тояги по пода.
— Какво става? — обърна се Ашли към Хари. Бе нетърпелива да чуе превода. Бен обаче отново го изпревари.
— Детето е хери-хути — каза. — Притежава способността да вижда и да говори с разума си — добави. После се обърна към Ашли. — Самият аз наистина почувствах как детето се размърда.
Моамба се изправи. Бе толкова радостен, че не се възползва от патерицата си. Удари с тояга по пода, за да успокои тълпата. След като оживената глъчка премина в тих шепот, проговори отново. За да придаде по-голяма сила на думите си, удари още два пъти с тоягата.
— Назовавам това дете Тушама — преведе Хари. — „Този, който вижда нашето бъдеще“. Тълпата отново се оживи. Името на Тушама бе произнесено от множество присъстващи.
— Е, поне ще са в добро настроение, когато дойде време да решават съдбата ни — каза Бен.
— Надявам се това да не стане причина за отсрочка на решението — каза Ашли. — Не ми се иска да изгубя още един ден.
Сакатият Тругула сякаш бе разбрал думите и, с удар на тоягата си помоли за внимание и предложи да се вземе решение за съдбата на Ашли и Бен. В отговор на това мнозина, включително и Борада, кимнаха в знак на съгласие.
Сетне мършавият като кост Синджари с удар на тоягата си поиска да вземе думата. Преводът на Хари смрази пришълците.
— Вярно е, че днешният ден е изпълнен с радост. Не можем обаче да забравяме, че е изпълнен и със скръб. Нима плачещите вдовици са малко?
Думите му отрезвиха останалите.
— Това са демони, които искат да ни унищожат — каза Синджари и ги посочи с дълъг мускулест пръст. — Започнахме да измираме още в момента, когато те дойдоха и оскверниха нашия свят. Опитахме се да другаруваме с тях — той кимна в посока към Хари, — но въпреки това продължаваме да измираме. Според мен е знаменателно това, че тъкмо в момента, когато решаваме да убием демоните, се появява нов хери-хути. Това е божествена поличба. Трябва да прогоним демоните от нашия свят! Без да се бавим!
Няколко глави закимаха в знак на съгласие с думите на Синджари.
Ашли присегна към гърба си и натика пистолета за по-сигурно по-дълбоко в пояса си. Започна да оглежда препятствията, стоящи по пътя между нея и изхода.
С удар на тоягата си Моамба взе думата.
Бен се поуспокои, след като реши, че Моамба ще говори в тяхна защита. Присегна към Ашли и стисна ръката и.
— Той ще ги вразуми — каза.
Моамба изчака шумът на тълпата да утихне, преди да проговори. Синджари с присвити очи дращеше по тоягата си. Очевидно бе изнервен. След като обаче Моамба произнесе първите си думи, на мършавото лице на Синджари започна да се появява една все по-широка усмивка, разкриваща много зъби. Хари започна да превежда.
— Синджари е прав, когато казва, че много от нашите защитни прегради се сринаха. Че много от нашите хора загинаха. Разсъждавах дълги часове по този въпрос, като се молех на боговете и търсех напътствията на нашите прадеди. В резултат на това стигнах до един-единствен отговор. — Моамба посочи с тоягата си Бен и Ашли. — Синджари е прав! Причината е в тях!