Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Май не разбирам точно какво искате да кажете, Ръдърфорд!
— О, всъщност е съвсем просто. В завещанието си сър Джон Блейк е поставил изричното условие вдовицата му да се омъжи отново едва след двадесет и петия си рожден ден. В противен случай губи цялото му богатство. — Той отпи глътка шери и замислено погледна Морли над ръба на чашата. — След шест месеца лейди Блейк ще навърши двадесет и четири години, ако си спомням точно. Но ако държите да се ожените за дамата веднага, аз не виждам други пречки. — Той се извърна тактично, когато посетителят му изръмжа недоволно и затърси подходящи думи, за да се оттегли с достойнство.
Мередит не чу нищо повече за бъдещия си годеник. С Демиън се срещнаха едва следващата вечер. Той беше поканен на вечеря у семейство Бюмонт, но имаше още много гости и двамата нямаха възможност да разговарят насаме. Все пак Мери беше убедена, че ако искаше, той щеше да намери такава възможност — ала само след десет минути й стана ясно, че той не го искаше. Поздрави я изключително официално, а студената му усмивка с нищо не намекваше, че възнамерява да се усамоти някъде с нея. Тя бе принудена да се включи в общия разговор, а когато настойчивият й поглед предизвика само въпросителна усмивка, й стана ясно, че той или нарочно се правеше на глупак, или имаше друга причина да отхвърли безмълвната й молба. Когато той я отведе на вечеря, тя все пак успя да заговори за онова, което я занимаваше, докато кавалерите настаняваха дамите си.
— Забавлява ли се добре, откакто се видяхме за последен път? — попита тя, докато нервно разместваше сребърните прибори.
— Да, благодаря — отговори той. — Надявам се, че ти също си се забавлявала?
— О, да — отговори тя. — Имахме много гости.
— Твоята популярност е извън всяко съмнение — усмихна се хладно той. — Присъства ли вчера на издигането на балона?
Разговорът не вървеше в добра посока, разбра Мередит. Популярността й и многото гости бяха далеч по-важна тема.
— Издигането не може да се определи като особено успешно — отговори небрежно тя. — Сигурна съм, че и при теб са идвали много хора.
Демиън едва успяваше да запази самообладание. Нямаше никакво намерение да се покаже отзивчив, искаше да я накара да си плати за коварството, като я остави колкото се може по-дълго в неведение относно изхода на разговора му с неканения посетител.
— Да, няколко — отговори спокойно той. — Ти май се интересуваш твърде много от подробностите на светския ми живот, милейди.
— О, съвсем не, сър — отвърна надменно тя. — Исках просто да водя учтив разговор. Имаше ли някои по-интересни посетители?
— Всъщност в момента не се сещам за никого — отговори небрежно той. — Я ми кажи, видя ли вече мраморните статуи на Елджин? Ако не си, готов съм още утре да те заведа.
Мередит се предаде. Гордостта й не допускаше да заговори направо по темата, затова престана да мисли за сър Морли. Само след няколко дни обаче получи второ, още по-страстно предложение от сър Франсис Матюс. Тъй като младежът имаше много изискан вкус, но средствата не му позволяваха да задоволява всичките си прищевки, тя бързо откри причината, която го бе накарала да й окаже високата чест да помоли за ръката й. Изпрати и него при Ръдърфорд и този път получи кратка записка.
Скъпо мое момиче,
макар да съм безкрайно щастлив, когато мога да ти окажа каквато и да било помощ, аз зная от опит, че ти можеш да бъдеш много сръчна в отхвърлянето на предложения за женитба. Трябва просто да разкажеш на развълнувания кандидат, че според завещанието на съпруга си не можеш да се омъжиш повторно, преди да си навършила двадесет и пет години. Както изглежда, това е достатъчно, за да обезкуражи и най-пламенния обожател.
Мередит накъса записката на парченца и тъкмо щеше да ги хвърли в кошчето за хартия, когато Грантли отвори вратата на салона и възвести посещението на милостивия господин Джералд Деверо. Усмивката, с която го посрещна Мери, беше малко измъчена и той го забеляза веднага. Лицето му се помрачи и той се запъти с бързи крачки към нея.
— Какво е станало, скъпа лейди Блейк? Кой е посмял да ви ядоса?
— О, драги мистър Деверо! — Тя изписа виновно изражение на лицето си. — Вие се появявате винаги когато изпадам в някое от тъжните си настроения. Сигурно вече ви е ясно колко съм капризна.
— Как можете да си помислите такова нещо? — извика той и стисна ръцете й с такава сила, че Мери се почувства неудобно. Ала беше толкова ядосана на Демиън, че не се отдръпна.