Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Вие сте много мил, сър, но бих предпочела да говорим за по-приятни неща.
— Нима няма да ми кажете защо сте толкова развълнувана? — Той направи крачка към нея и Мери, припомнила си предупреждението на Демиън в Белвоар, издърпа ръцете си колкото можеше по-незабележимо.
— Нищо важно — отговори тя и вдигна рамене. — Получих лек удар по гордостта си, това е всичко. Нека не говорим повече за това, моля ви! Добре е от време на време да засегнат суетността ни, това е полезно за душата. Моля, седнете!
Деверо изпълни поканата й.
— Не искам да бъда любопитен, лейди Блейк — рече той, — но понякога е полезно да споделим грижите си с човек, който ни разбира. Доверете ми се, уверявам ви, че ще проявя съчувствие.
— Да, вярвам ви. — Тя се усмихна с искрена топлина. Макар че Демиън я предупреждаваше да се пази, тя беше убедена, че Джералд Деверо е много мил човек и умее да лекува раните й. — Работата е там, че ми е много унизително да получавам предложения за женитба от джентълмени, които искат само парите ми. Естествено не би трябвало да съм толкова глупава…
— Разбира се, че не сте глупава, скъпа милейди! — отговори сериозно той и Мери се почувства още по-добре. — Знам колко ви е неприятно. Винаги съм имал впечатлението, че дамите с известно състояние са изложени на всеобща безчувственост в тази… хмм… деликатна област.
— Значи ме разбирате — прошепна развълнувано тя.
— Разбирам ви, да! Няма ли да седнете? — Той я потегли към дивана и Мередит, за да не се покаже твърде добродетелна, седна до него. — Предполагам, че сте получили няколко неприятни предложения?
— Да — отговори съкрушено тя. — Почти не познавам господата, но съм сигурна, че нямаше да се впечатлят дори ако имах гърбица или едно око.
Деверо отново посегна към ръката й.
— Тези обожатели, лейди Блейк, със сигурност са малцинство. Има достатъчно мъже, за които богатството не играе роля.
— Ако е така, досега не са се показали. — Мери съзнаваше, че е попаднала в капан, и й се искаше да си отхапе езика, за да се накаже за наивността си. Тя издърпа бързо ръката си, стана и отиде до камината, за да дръпне шнура на звънеца. — Нали ще изпиете чаша вино, сър?
— Благодаря ви! — Той стана и аскетичното му лице пламна от вълнение. — Вероятно мъжете, за които говорихте, са твърде дискретни… или не желаят да се разкрият прекалено рано.
Влизането на слугата спаси Мери от очаквания отговор; а когато слугата излезе, тя направи нищо незначеща забележка за необичайно мекото есенно време. Деверо разбра маневрата й за отклоняване на вниманието и отговори по същия начин. Когато гостът се сбогува, Мередит не можа да не забележи особената топлота в гласа му, усети и натиска на ръката му. Явно беше попаднала в неприятна ситуация. Ако Демиън беше виновен за нежеланото внимание на обеднелите лондонски джентълмени, тя в никакъв случай не можеше да го обвинява за интереса на Деверо. Доколкото знаеше, той не бе съвсем без средства и макар че богатството й със сигурност беше важен фактор, то не бе за него жизненоважен въпрос. Тя трябваше веднага да измисли нещо, което да го обезкуражи, и то трайно; но това беше много трудно, защото всъщност не го искаше. Той й харесваше, обичаше да разговаря с него, а симпатията и разбирането, които проявяваше, я утешаваха. Какво от това, че Ръдърфорд не го харесваше!
Когато Демиън влезе в салона половин час след Деверо, Мери беше в настроение за караница.
— Много ти благодаря за любезното писъмце, лорд Ръдърфорд — заяви сковано тя и се направи, че не забелязва усмивката и протегнатата му ръка.
Демиън вдигна вежди и отпусна ръката си.
— Божичко — промърмори като на себе си той. — Както изглежда, съм те обидил. А намерението ми беше просто да ти помогна да се справиш с нежеланите обожатели.
— Това не е вярно! — изфуча тя.
— Наистина не е — призна разкаяно той. — Исках само да те науча да не ми играеш подобни коварни номера — Е, успях ли?
— Това не беше номер — възрази тя, но не беше убедителна. — А и да беше, ти сам си си виновен. Унизително е да ме преследват обеднели джентълмени, особено като знам, че не притежавам нито пени. Защо трябваше да разгласиш на цял свят, че съм богата?
Ръдърфорд скръсти ръце под гърдите си.
— Имах чувството, че ще ти е по-приятно да те смятат за богата млада дама, отколкото за изцяло зависима от благоволението на семейство Кейли.
— Щеше да ми бъде още по-приятно, ако изобщо не ме бяха забелязали — отговори възмутено Мери.
— Не придавай толкова голямо значение на една дреболия, скъпа моя. — Демиън отиде до един от големите прозорци, откъдето се виждаше целият площад. — Ела да видиш какво има тук! Много по-интересно е.