Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Късно вечерта обаче се случи нещо, което все пак я ядоса. Бяха отишли на соарето на графиня Модели. Мери бе положила огромни усилия да се отърси от умората, която я преследваше навсякъде. Само в къщичката им в Хайгейт се чувстваше бодра и жизнена. Усилията й бяха възнаградени от очевидното облекчение на Арабела, че си е възвърнала веселата спътница, с която вече беше свикнала. По едно време Мери забеляза брата и сестрата, задълбочени в разговор, и застана нащрек. Ако се съдеше по погледите, които хвърляха към нея, именно тя беше тема на сериозния им разговор. Демиън изглеждаше необичайно блед и Мередит предположи, че Бела му бе разказала за случилото се в каретата днес следобед. Този факт засили гнева й. Тези хора си позволяваха да се отнасят към нея като към трудно дете, за чието развитие възрастните се тревожеха. Тя вирна брадичка и поздрави Джералд Деверо с особено мила усмивка.
През последните дни беше проявявала крайна предпазливост в общуването с този джентълмен. Когато се срещаха, никога не оставаха насаме, разговорите им се въртяха само около нищо незначещи теми. Днес обаче Мери прати по дяволите всяка предпазливост и реагира на прозрачните му намеци. Смръщеното чело на Ръдърфорд, който все по-често поглеждаше към тях, задоволи суетността й. Не че той беше толкова глупав да я ревнува, естествено не — но нямаше да му навреди поне веднъж да се почувства несигурен. За съжаление тактиката й се обърна срещу нея.
Мередит направи грешката да позволи на Деверо да я отведе в празния салон до стаята за музика, където някой се мъчеше да свири на лошо настроената арфа.
— За съжаление не разбирам нищо от класическа музика — призна тя с дяволита усмивка, която до днес беше пазила само за Ръдърфорд. — Не мога да я разбера. Много съм ви благодарна, че ме освободихте от затрудненото положение.
— Споделям отвращението ви — отговори сериозно той, но смехът в очите му изобличаваше думите в лъжа. — Ще позволите ли да ви донеса чаша шампанско?
— С удоволствие. — Щом остана сама в салона, Мери се засмя доволно. Когато Ръдърфорд не беше наблизо, Деверо бе приятен компаньон и за щастие не се шокираше лесно, да не говорим, че имаше учудващо добри познания за хората. Той се върна бързо с шампанското и тя го посрещна с усмивка. — Мисля, че трябва да се присъединим към другите, мистър Деверо, преди да са забелязали отсъствието ни.
— След минута! — Той сложи ръка върху нейната и Мередит не можа да предотврати трепването си. — Моля за извинение. Не исках да ви уплаша — заяви тихо той, — но онова, което трябва да ви кажа, не би трябвало да е изненада за вас, Мередит!
Мери се укори остро за късогледството си. Тъкмо то я беше докарало до това положение.
— По-добре е да не ми казвате нищо, сър — отговори тя, защото не виждаше необходимост да се прави, че не е разбрала.
— Аз ви обичам — обясни просто той. — Нима искате да кажете, че не бива да храня надежди?
— Да. — Стори й се най-доброто да приключат на чисто. — Между нас не може да има нищо освен приятелство, мистър Деверо.
— А бихте ли ми казали защо? — Той изглеждаше измъчен и сърцето й преля от съчувствие. Такъв мъж не заслужаваше да бъде отблъснат.
— Аз не ви обичам, приятелю — изрече тихо тя и плъзна ръка по рамото му. — Съжалявам, но…
— Съперник ли имам?
Мередит помисли малко и кимна. Това беше най-доброто разрешение.
— Има един човек… там, у дома — призна тя, свеждайки глава.
— В Корнуол?
Тя кимна. Корнуол беше много далече. Повечето хора го възприемаха едва ли не като друга планета.
— Мисля, че е крайно време да се върнем при останалите гости, мистър Деверо.
— Да. — Той се поклони, взе двете й ръце, поднесе ги към устните си и се усмихна тъжно. — Надявам се, че няма да ме лишите от компанията си заради… заради моето прибързано обяснение в любов?
Мередит поклати глава. Не й хрумваше подходящ отговор. Трябваше да помисли много добре как да се отнася занапред с него — приятелски, но решително. Но докато бяха заедно, не можеше да вземе такова решение.
Той я остави при другите гости и веднага се оттегли. Сбогуването му с домакинята беше особено церемониално.
— Това не беше много умно, Мери.
Стресната от тихата забележка на Демиън, тя се обърна рязко.
— Моля за извинение, но какво казахте, лорд Ръдърфорд?
— Много добре ме чу — отговори той. — И също така добре знаеш за какво говоря. Категоричният ти отказ ще повлече след себе си куп неприятни приказки. Защо реагира така?
— Няма да ми заповядваш как да се държа — изсъска вбесено тя. — Отдавна съм излязла от възрастта, в която слушах подобни уроци.