Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
Ръдърфорд остана много учуден от това неочаквано посещение. Двамата с Морли се движеха в напълно различни кръгове, джентълменът беше с десет години по-голям от него. Естествено сър Тобиас бе уважавана личност. Наистина, нямаше достатъчно пари, но това не бе твърде голям недостатък, а обичайно явление на времето. Любопитен да разбере какво става, Ръдърфорд се запъти към библиотеката.
Къщата на Брук стрийт беше типично ергенска: липсваше й величието на дома на Гросвенър скуеър, където един ден щеше да живее и Демиън, но не бе лишена от елегантност и удобство. Слугите бяха дискретни, стаите просторни, мебелите подбрани с вкус. Сър Тобиас забеляза всичко това и изпита съвсем не благородна завист. Все пак той се утеши с мисълта за богатството на вдовицата — в обществото се говореше за осем хиляди фунта. Хубава сумичка, повтаряше си сър Тобиас, за да се поддържа елегантен стил на живот. След като обявеше годежа си в „Газет“, кредиторите щяха да престанат да го тормозят. Нещата се обръщат решително към по-добро, каза си той, докато разменяше поздрави с домакина си. Трябваше да се уреди само още една малка формалност.
— Желаете ли шери, Морли? — предложи Ръдърфорд. — Или предпочитате мадейра?
— Шери, драги приятелю — отговори Морли и се разположи удобно на мекия диван. Погледът му се плъзгаше замислено по златните пискюли на високите му ботуши. По отношение на елегантността той правеше решително по-добро впечатление от домакина си, облечен в скромен платнен жакет и кожени панталони. Но дори сър Тобиас не можеше да не признае, че неговите подплатени рамене и стегнатата в корсет фигура не представляваха нищо в сравнение със стегнатото тяло на лорда, който не се нуждаеше от никакви помощни средства.
— Какво ви води насам, Морли? — попита с учтива усмивка Ръдърфорд и се настани срещу госта си.
— Идвам по много приятен повод — отговори със сияещо лице сър Тобиас и отпи голяма глътка шери. — Прекрасно вино имате, Ръдърфорд. — Демиън сведе глава, чакайки търпеливо. — По-точно казано, лейди Блейк ме праща при вас. — Сър Тобиас се облегна назад и лицето му засия още повече, като че всичко беше ясно.
Ръдърфорд го погледна объркано.
— Лейди Блейк? Простете, Морли, но защо го е направила?
— Естествено защото се нуждае от съгласието ви, скъпи приятелю! Чиста формалност, сигурен съм, но тя е едно невинно малко същество, няма никаква представа от света на сделките… нали знаете какви са дамите. Тя каза, че вие сте отговорен за нея и със сигурност знаете как да уредим нещата.
Лека-полека Ръдърфорд започна да разбира и изпита диво желание да се засмее, а след това да изкрещи от гняв. Често изпитваше подобни чувства, когато ставаше въпрос за Мери Трелоуни. Не можеше да си представи защо малката вещица се опитваше да го забърка в нещо, с което лесно можеше да се справи и сама. Вероятно защото й беше приятно да го дразни.
— И какво по-точно ви каза лейди Блейк? — попита предпазливо той.
— Ами, каза ми, че не е в състояние сама да управлява живота си — сладко малко същество! И аз, разбира се, не пожелах да натоварвам красивата й главичка… — Морли се усмихна и погледна с очакване домакина си.
— Прав сте — кимна сериозно лордът. — Наистина би било жалко, ако натоварваме красивите главички на дамите с проблемите на ежедневието. Най-доброто за всички участници в играта е тези красиви главички да си останат празни.
— Точно така — съгласи се Морли и разтегна устни в толкова широка усмивка, че Демиън видя пожълтелите му зъби с доста дупки между тях. — Дамата ми обясни, че починалият й съпруг разбирал неспособността й да се оправя с живота и че сега вие управлявате делата й.
Демиън започна да се пита дали при следващата среща с любимата си не бе оправдано да приложи малко насилие. Живо си представяше как беше разговаряла с този дебел идиот, как бяха пърхали миглите й и как се бе извинявала за наивността си — макар чe само в малкия си пръст тя притежаваше много повече разум, отколкото този порочен глупак в цялото си тлъсто тяло! Какво ли щеше да направи, ако той откажеше да участва в играта й? Тъй като междувременно беше опознал добре необичайния ход на мислите й, Демиън много бързо се сети, че тя му приписваше вината за всички свои проблеми и че той беше длъжен да ги решава в нейна полза. Ръдърфорд взе решение действително да поеме отговорност — но при пръв удобен случай да я накаже за коварството й.
— Боя се, че имаме проблем, Морли — заговори отмерено той, пълнейки отново чашата на госта си. — Разбира се, той не е непреодолим. — Демиън се усмихна успокоително на сър Тобиас, който изведнъж бе пребледнял. — Или поне не за търпелив мъж като вас. — Той махна небрежно и сър Тобиас си поотдъхна.