Жена с минало
- Автор: Фийдър Джейн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Жена с минало». Краткое содержание книги:
— Добре съм, ваша светлост — отвърна автоматично Мередит и се усмихна въодушевено. Поне се надяваше, че се е усмихнала така. — Беше много мило от ваша страна да ме поканите на чай.
— Разбира се, че не. Вие вече сте почти част от семейството — отговори високо домакинята.
Мередит се вцепени и усмивката й загуби голяма част от сърдечността си. Всички врати около нея се затваряха. Навсякъде я посрещаха благосклонно, но доброжелателството им започваше да я задушава, докато скритите зад него причини все повече излизаха на преден план. След завръщането си от Белвоар тя не бе имала случай да осъществи плана си — единствената й надежда да се освободи от неприятното положение, в което беше попаднала по вина на Демиън. Тъй като не се страхуваше да си признае истината, тя си каза, че всъщност се страхува от огромния скандал, който й беше необходим, за да постигне целта си. На теория планът беше великолепен, но съзнанието, че ще смути и обърка приятелите си, беше крайно неприятно. Може би трябваше да предприеме още един опит да вразуми Демиън. Все пак той беше разумен човек, макар и свикнал да налага волята си, но това можеше да се каже и за нея. Обикновено Мередит беше честна към себе си. Ако я обичаше истински, както твърдеше, той сигурно щеше да я освободи от задължението да остане в Лондон и да живее в неговия кръг. А това щеше да направи и двамата щастливи.
— Съсредоточи се, мила — пошепна й Арабела, като се сниши зад каната с чай. — Лейди Бригъм ти говори вече десет минути, а ти почти не й отговаряш. Да не би да имаш главоболие?
— Не. Моля за извинение, Бела. — Мери моментално се овладя и се обърна към възрастната вдовица с пурпурен тюрбан с духовита забележка за най-новото стихотворение на лорд Байрон. Разбира се, не можеше да бъде сигурна, че скандално известният и ексцентричен автор на „Мармион“ е подходяща тема за разговор между възрастни дами, но стиховете му винаги бяха предмет на оживена дискусия в обществото.
— Прощавай, мила — каза Бела, когато най-сетне потеглиха обратно към Кавендиш скуеър, — но ми се струва, че нещо не е наред. Мама беше много загрижена. Каза ми, че днес не изглеждаш добре. — Бела се усмихна дяволито. — И естествено реши, че аз съм виновна за това.
— Много съжалявам. — Мери въздъхна тежко. — Майка ти е великолепна дама, Бела, и винаги се е отнасяла много добре с мен. Иска ми се да нямах усещането, че използвам любезността й. И не само нейната, а и твоята, и на маркиза.
— Глупости! — заяви убедено Бела. — Защо си мислиш такива неща?
— Защото няма да се омъжа за брат ти — отговори решително Мередит. — Много добре знам, че майка ти се надява именно на това. Сигурно и ти искаш същото? — попита тя и вдигна високо вежди.
Арабела свали лавандуловосинята си шапка и поправи жълтата копринена панделка.
— Всички се надяваме… защото Ръдърфорд го желае, а аз не мога да си представя, че бих могла да имам по-добра сестра от теб.
— Кажи ми, Бела, какво ще стане, ако майка ти научи истината за мен? — В погледа на Мери Имаше такава настойчивост, че Бела сведе глава.
— Мама никога не бива да узнае — отговори честно тя. — Но ние нямаме основания да се тревожим, че тя ще узнае, нали? Само Демиън и аз знаем какво има в миналото ти, а ти нямаш роднини, които биха могли да кажат на мама, че семейство Блейк няма нищо общо с Малори.
— Само братята ми. Те никога няма да повярват в тази история — възрази остро Мери.
— Ръдърфорд каза… — започна предпазливо Бела, но замлъкна, когато очите на Мери светнаха предупредително.
— Продължавай, Бела — настоя любезно тя.
Арабела въздъхна.
— Брат ми каза, че твоите братя са много разумни и би могла да им се довериш. Каза още, че те ще разберат, че тези малки корекции на истината са били направени в интерес на гордостта ти.
— Така ли ти каза? — промърмори с отсъстващ вид Мери. Очевидно Демиън не познаваше Роб така добре, както си въобразяваше.
— О, мила Мери, ето че пак те ядосах и Ръдърфорд ще ми се разсърди, защото ти предадох какво ми е казал. — Бела беше искрено загрижена и Мередит побърза да я увери, че всичко е наред. В действителност това ново доказателство за решителността на Ръдърфорд да я манипулира не я ядоса, а я накара да се почувства още по-уморена. Трябваше да поговори с него, да направи последен опит да го вразуми. Това беше най-важното. Нямаше смисъл да се ядосва за дреболии.