Жена с минало

Мередит се върна само след четвърт час, като пътем оправяше оранжевите си кожени ръкавици. Беше заменила муселинената рокля с тъмен костюм със строга кройка. Кадифена шапка, извита от едната страна, увенчаваше кестенявите къдрици. Крачетата й бяха обути в ниски ботушки от дивечова кожа. Демиън кимна одобрително и й отвори вратата.

— Кажи ми — помоли тя с издайническата си сладка усмивка, когато се покатери на капрата, — като какъв ще ме придружаваш този път — като учител или просто като кавалер?

— Чувствам се почетен, лейди Блейк, че си любезна да ме вземеш със себе си — отговори нежно той.

Мери изкриви уста.

— По дяволите паркът! Хайде да отидем направо в Хайгейт! Не ми харесва, когато се караме, а в последно време там е единственото място, където сме спокойни.

— Първо ще направиш една обиколка на парка! По това време е препълнено и много искам да видя какво впечатление ще направиш.

— Ти искаш да покажеш на всички, че си успял да купиш конете, обучени от Кънингам! — обвини го сърдито тя и Демиън избухна в смях.

— Трябва да призная, че доста хора им бяха хвърлили око.

— Мъже! — произнесе с дълбоко презрение Мери. — Под тази великолепна, силна външност вие сте просто малки момчета. Ти не си по-добър от Роб, когато непременно иска да спечели в играта на топчета.

— Всъщност как са братята ти? Получавала ли си скоро писмо? — Той не си направи труда да се защитава срещу заслуженото обвинение.

— Да, имам писмо от Хюго и няколко драсканици от другите двама — отговори Мередит. — Тио се надява, че през следващия сезон ще попадне между единадесетте най-добри играчи на крикет, а Роб се оплаква, че постоянно е гладен.

Демиън избухна в смях.

— Много добре си спомням това чувство! Непременно ще му изпратя нещо да попълни запасите си!

— Помолих Нан да му изпрати един голям козунак и няколко тортички — разказа му Мери. — Но съм сигурна, че няма да задоволят апетита му. Доколкото знам, всеки колет се разделя с другите момчета.

— Не се притеснявай — успокои я Демиън. — Другите ще го уважават много, че получава такива хубави работи от къщи, и той ще се радва, че дели с тях.

Влязоха в Хайд парк през портата Стенхоуп и Мередит трябваше да спира на всеки няколко метра, за да отговаря на познатите си, които я поздравяваха за новия впряг и горчиво се оплакваха, че Ръдърфорд ги е изпреварил.

— Е, доволен ли си? — попита тя, когато завършиха обиколката.

— Повече от доволен! Ти си невероятен кочияш, Мери Трелоуни. Нито за момент не се почувствах застрашен.

— Ти май се опитваш да ме провокираш, милорд?

— Опазил ме бог! — протестира той. — Това е последното, което бих направил. А сега обърни към Хайгейт и побързай!