Войната (Смъртоносната игра на човечеството)
- Автор: Дайър Гуин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Антоанета Дончева-Стаматова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната (Смъртоносната игра на човечеството)». Краткое содержание книги:
Войната има много лица — от схватките между примитивните племена, през тоталния погром на Първата и Втората световна война до конфликтите през последните 30 години и съвременния тероризъм. Пропълзява усещането за неумолима цикличност, за това, че историята се повтаря отново и отново.
Възможно ли е човечеството да преодолее инстинкта си да воюва и ще спечели ли своята война срещу войната?
Брилянтна история на войната, която изследва миналото на човечеството, за да можем да си представим едно по-различно бъдеще!
Сър Артър Харис, по-късно маршал от ВВС и командващ ескадрилата бомбардировачи на Кралските военновъздушни сили в
периода 1942–1945 г.
По съвременните стандарти немските въздушни рейдове над Великобритания по време на Първата световна война, с цепелини, а по-късно и с бомбардировачи с два и три двигателя, са изключително скромни — през цялата война от тях загиват или са ранени само четири хиляди британски цивилни. Но тези въздушни атаки са прецедентът, който отваря път за Ротердам, за Дрезден, за Хирошима и въобще за всички градове, които са разрушени от въздуха през XX век. Както и за стратегията на надпреварата в ядреното въоръжаване. Забавянето се дължи единствено на неадекватната за целите технология. И след 1915 година вече всички и всичко се превръщат в напълно законни мишени.
Трансформацията на масовата война в стила на френската революция в тотална война в стила на модерните времена отнема малко повече от едно столетие. От момента на разрушаването на ресторант „Делфина“ насам вече не са останали за сриване никакви бариери — само все повече и все по-унищожителни оръжия, които да бъдат използвани съобразно новите, всеобщо признати принципи. И онова, което оказалите се в капана на първата тотална война европейски правителства установяват, за техен огромен ужас, е, че щом средствата за водене на война вече са тотални, то тогава и целите трябва да бъдат тотални. От този момент нататък на практика става невъзможно едната страна да спре на крачка пред тоталната победа, а другата — да се въздържи от безусловна капитулация.
Търговската ревност, милитаристичните тревоги и териториалните спорове, които причиняват Първата световна война, не се различават драстично от онези, довели до Седемгодишната война сто и петдесет години преди това. При стария стил на бойните действия малките армии на двата военни алианса щяха да водят спорадични сражения в продължение на няколко години (докато огромното мнозинство граждани на всички страни — участнички си гледат работата, напълно необезпокоявани). И накрая, когато едната страна успее да докаже, че е по-силна във военно отношение от другата, поне за момента, победените ще бъдат принудени да направят известни отстъпки и ето че навсякъде отново ще се възцари мир. По бойните полета щяха да останат няколкостотин хиляди войници, но нито едно правителство нямаше да падне, нито една държава нямаше да бъде окупирана. Вероятно щеше да се отчете, че цената, която са платили, се е оказала несъответстваща на решените проблеми, но правителствата поне щяха да бъдат в състояние да контролират нещата.
През 1914 година споровете между съперничещите си правителства вече нямат никакво значение — техниките на войната изцяло са изпреварили способността на правителствата да ограничат степента на участието си в нея. Аксиомата, че силата може да бъде победена само чрез по-голяма сила, ги принуждава да направят войната тотална, а степента на жертвите, които тя им налага да изискат от своите граждани, определя, че и целите на тази война трябва да бъдат велики. Когато шестдесет милиона мъже са привикани под знамената, за да облекат униформи и да бъдат изпратени да рискуват живота си; когато във франция например един от всеки трима мъже (в това число деца и старци) бива убит или ранен за период от четири години; когато във всяка държава желанието на хората да правят жертви се подклажда от пропаганда на омразата, представяща войната като морален кръстоносен поход срещу безмерното зло — то тогава правителствата не могат просто ей така да прекратят бойните действия, да разрешат дребната свада в нищожната балканска държавица, която е подпалила фитила на войната, да си разменят няколко колонии и търговски пътища, да благодарят на оцелелите войници и да ги изпратят по живо, по здраво у дома. Тоталната война изисква само една цел — тотална победа. Така пропагандните лъжи се превръщат в истина — бъдещето на нацията (или иначе казано, оцеляването на режима) наистина зависи от тази победа, независимо какви точно са били причините за войната.
Затова властващите, дори и когато си дават сметка, че военният колапс или социалната революция са напълно реални алтернативи за бъдещето, дори и когато са все още в състояние да си спомнят за какво точно е започнала цялата тази война (а повечето от тях обикновено не си спомнят, защото накрая започват да вярват на собствената си пропаганда), губят както желание, така и възможности за търсене на компромисен мир. И страховете им за колапса и революцията се оправдават.