Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Естествено, че няма. Какво може да се очаква от един-единствен щат, който подкрепи Макгавърн през седемдесет и втора? Вие там винаги се правите на различни.
Забравиха за клодбургерите и гласовете им се извисиха. Джейк се огледа и улови няколко погледа. Елън отново се усмихна и си взе едно от неговите колелца лук.
— Какво мислиш за Съюза за граждански свободи? — попита тя, хрупайки.
— Предполагам, че членската карта е в чантата ти?
— Точно така.
— Тогава си уволнена.
— Записах се, когато бях на шестнайсет години. Уважаваш ли поне малко Декларацията за правата на гражданите?
— Прекланям се пред нея. Но презирам съдиите, които я тълкуват. Яж.
Изядоха мълчаливо бургерите, наблюдавайки се изпитателно. Джейк поръча кафе и още два праха против главоболие.
— Как смятаме да спечелим това дело? — попита тя.
— Ние?
— Все още съм на работа, нали?
— Да. Но не забравяй, че аз съм шефът, а ти — помощникът.
— Разбира се, шефе. Каква е твоята стратегия?
— Ти как си я представяш?
— Доколкото схващам, нашият клиент е подготвил старателно убийствата и хладнокръвно ги е застрелял шест дни след изнасилването. Прилича на човек, който си е давал ясна сметка какво върши.
— Така е.
— Значи не разполагаме с някаква защита и аз смятам, че трябва да признаеш вината му и да поискаш доживотна присъда, за да го отървеш от газовата камера.
— Много си борбена, няма що.
— Пошегувах се. Единственият ни шанс е временна невменяемост. Струва ми се обаче невъзможно да се докаже.
— Известно ли ти е решението на Макнотън?
— Да. Имаме ли психиатър?
— Може да се каже. Той ще направи всичко, което искаме от него; ако, разбира се, е трезвен на процеса. Една от най-трудните ти задачи като мой нов юридически сътрудник ще бъде да го осигуриш трезвен на процеса. Няма да е лесно, повярвай ми.
— Живея заради новите предизвикателства в съдебната зала.
— Добре, Роу Арк, хващай химикалката. Ето ти салфетка. Шефът смята да диктува инструкциите си.
Тя започна да си води бележки на хартиена салфетка.
— Искам справка за присъдите, тълкувани от Върховния съд на Мисисипи въз основа на решението Макнотън през последните петдесет години. Сигурно са към стотина. Има едно голямо дело от седемдесет и шеста, делото „Хил“, където съдът се разделил безкомпромисно на две — петима срещу четирима, а онези „против“ са настояли за по-свободно тълкуване на понятието невменяемост. Направи я кратка, не повече от двайсет страници. Можеш ли да пишеш на машина?
— Деветдесет думи в минута.
— Трябваше да се досетя. Искам я до сряда.
— Ще я получиш.
— Има няколко пункта в показанията, които искам да се проучат. Виждала си отвратителните снимки на двете тела. Нуз обикновено позволява на съдебните заседатели да гледат кръв и ужаси, но аз бих искал снимките да не стигат до тях. Провери има ли такава възможност.
— Няма да е лесно.
— Основното в защитата на Хейли е изнасилването. Искам съдебните заседатели да узнаят подробностите. Трябва да се проучат най-внимателно. Имам две-три дела, с които да започнеш, и мисля, че можем да докажем на Нуз, че това изнасилване играе съществена роля.
— Добре. Друго?
— Не знам. Когато мозъкът ми се събуди, ще измисля и друго, но засега стига.
— Да докладвам ли в неделя сутринта?
— Да, но не по-рано от девет. Държа на спокойствието си преди това.
— Някакви забележки по облеклото?
— Добре изглеждаш.
— По джинси и без чорапи?
— Имам още една помощничка, секретарката ми Етъл. На шейсет и четири е, възпълна и, слава богу, носи сутиен. Няма да е зле да я последваш.
— Ще помисля за това.
— Сега не ми е до разсейване.
27
Понеделник, петнайсети юли. Една седмица до процеса. През почивните дни бързо се разчу, че делото ще се гледа в Клантън, и градецът започна да се тъкми за спектакъла. Телефоните в трите хотела прегряха — журналистите и техните екипи потвърждаваха резервациите. Заведенията тръпнеха в очакване. Група от Окръжната служба по поддръжката се развъртя из съдебната зала след закуска — боядисваха и лъскаха. Ози изпрати затворници градинари с косачките. Старците под паметника на падналите във Виетнамската война дялкаха замислено и наблюдаваха суетнята. Затворникът с облекчен режим, който ръководеше градинарските работи, ги помоли да плюят тютюна в тревата, а не на тротоара. Пратиха го по дяволите. Гъстата сочна трева бе поръсена с допълнителен слой тор и една дузина пръскани съскаха и ръсеха вода от девет часа сутринта.
В десет температурата бе трийсет и пет градуса. Търговците от дюкянчетата край площада отвориха врати, за да нахлуе влагата, и включиха вентилаторите по таваните. Обадиха се в Мемфис, Джаксън и Чикаго за стока, която да продават на специални цени през следващата седмица.