Време да убиваш [A Time to Kill-bg]

— Не се шегувам.

Тя спря да дъвче и да се усмихва. Очите й блестяха свирепо и търсеха в него някакъв признак на слабост.

— Сериозно ли говориш?

— Съвсем сериозно. Проблемът със смъртното наказание е, че не го прилагаме достатъчно често.

— Ти обясни ли това на мистър Хейли?

— Мистър Хейли не заслужава смъртно наказание. Но двамата, които изнасилиха дъщеря му, напълно го заслужават.

— Така. Как решаваш кой го заслужава и кой не?

— Съвсем просто. Проучваш престъплението и престъпника. Ако е търговец на наркотици, който е застрелял някой цивилен полицай, той е за газовата камера. Ако е някой скитник, който изнасилва тригодишно момиченце, удавя я, като натиска главицата й в някоя локва, и хвърля трупа през моста, ти му отнемаш живота и славиш господа бога, че си е отишъл. Ако е избягал затворник и нахлуе в някоя ферма през нощта, бие и измъчва възрастните стопани, преди да ги запали заедно с къщата, завързваш го на стола, закачаш няколко кабела, молиш се за душата му и завърташ ключа. А ако са двама наркомани, които се редуват да изнасилват едно десетгодишно момиченце, ритат я с островръхите си каубойски ботуши, докато й счупят челюстта, тогава ти щастливо, весело, ликуващо ги натикваш в газовата камера и ги слушаш как пищят. Съвсем просто е.

— Варварско е.

— Престъпленията им се варварски. Смъртта е избавление за тях, твърде леко избавление.

— А ако мистър Хейли го осъдят на смърт?

— Ако това стане, можеш да бъдеш сигурна, че ще прекарам следващите десет години в обжалване и ще се боря неуморно да му спася живота. А ако все пак го сложат на електрическия стол, можеш да бъдеш сигурна, че ще бъда пред затвора заедно с теб, лицемерите и стотина други състрадателни души, ще организираме шествие, ще носим запалени свещи и ще пеем химни. След това ще застана до гроба му зад неговата църква, до жена му и децата му и ще ми се иска никога да не съм го срещал.

— Присъствал ли си някога на екзекуция?

— Не помня да съм ходил на такова нещо.

— Аз съм била на две. Ако бъдеш поне на една, ще си промениш мнението.

— Така да е. Няма да отида на нито една.

— Ужасно е да се гледа подобно нещо.

— Семействата на жертвите присъстваха ли?

— Да, и в двата случая.

— Шокирани ли бяха? По друг начин ли започнаха да мислят? Не са, разбира се. Просто това е бил краят на кошмарите им.

— Изненадваш ме.

— А пък мен хора като теб ме объркват. Как можеш да влагаш толкова от себе си, за да спасяваш хора, които направо са си изпросили смъртната присъда и според закона напълно я заслужават.

— Кой закон? Такъв закон в Масачузетс няма.