Неуловимият пламък

Бо погледна към баща си, който сякаш не можеше да се успокои. Може би обвиненията на Стърлинг го засягаха твърде пряко, за да се отнесе спокойно към това, което човекът казваше.

— Бо? — долетя отново приглушеният, треперлив женски глас, този път от салона.

— В кабинета — отвърна той, като разбра, че Сарина го търси из къщата.

Стърлинг стана, като промърмори кисело:

— По-добре да си вървя, за да се върнете при малката си приятелка.

Бо му махна е ръка да седне отново.

— Мисля, че трябва да се срещнете с тази малка приятелка. — Той излезе и махна на жена си.

— Ела тук, любов моя. Искам да те представя на един човек.

— Но, Бо, не съм облечена — възпротиви се Сарина шепнешком и вдигна яката на халата около врата си. Краката й бяха боси, а разрошената й дълга коса също не бе в най-добрия си вид. — Не мога да се срещам е никого в този вид.

— Настоявам — обяви той и протегна ръка. Когато тя се приближи, той я прегърна през кръста и я въведе в кабинета.

— Сарина! — ахна чичо й, като я видя. Стана веднага и я огледа удивен. После погледна и Бо и осъзна колко неподходящо е облечен по-младият мъж. Очевидно бе какво са правили двамата следобеда. Той се обърка, а лицето му пламна. — Изглежда, че сме ви смутили.

— Сарина, да ти представя баща ми — рече Бо и се обърна към баща си. — Татко, това е жена ми Сарина.

Тя срамежливо събра краищата на широкия халат и се поклони нервно.

— Радвам се да ви видя отново, господин Бърмингам.

— Ох, дявол да го…

Бо се изкашля и се усмихна на баща си, който обикновено се опитваше да се въздържа пред млади дами. Брандън очевидно съжаляваше — усмихваше се кисело, а веждите му се надигнаха дяволито.

— Трябва да е семейна черта — забеляза Сарина със закачливо пламъче в очите.

— Пред теб е този, от който съм се учил — увери я Бо.

— Съжалявам, Сарина — извини се Брандън, като се наведе и се поклони леко. — На моя син явно му прави удоволствие да ми изкарва акъла.

Тя се засмя съчувствено.

— И аз съм преживяла същото, сър.

— Казваш, жена ти — включи се Стърлинг и привлече вниманието им. — Значи ли това, че разтрогването е отменено?

— Да — потвърди Бо с усмивка. — И много съжаляваме, че не си получил бележката ни. Дойдох да взема Сарина този следобед и й помогнах да си опакова нещата. Тя сметна за необходимо да остави посланието в кабинета ти, но кой знае къде е сега.

Той спря за малко, като видя обърканата гримаса на съпругата си и обясни какво се е случило. После насочи вниманието си пак към чичо й.

— Мисля, че трябва да знаете, че нито Сарина, нито аз сме искали да се разделяме, но и двамата се бяхме объркали какво иска другият. Извиняваме се, задето сме те обезпокоили, и ние се тревожихме много.

— Ще трябва да кажеш на майка си всичко сам — намеси се Брандън. — Утре вечер на вечеря няма да е много скоро. Ако имаш други планове, по-добре ги отмени. Майка ни няма да приеме да не се срещне с новата си снаха много, много скоро.