Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
— Колко още има, лорд Брин? — попита Егвийн.
— Още съвсем малко, майко. — Странно защо, той леко извърна глава и погледна Миреле. — Вече не е далеко.
Все повече ферми осейваха околността — било прилепнали по склоновете на хълмовете или в низините — ниски къщи от сив камък и обори, неоградени пасища с малки стада изпосталели крави и унили черноопашати овци. Далеч не всички бяха опожарени. Пожарищата сякаш бяха подбирани да предупредят останалите какво ги чака, ако не се закълнат, че са на страната на Преродения Дракон.
Край една от фермите видя хора на лорд Брин, дошли за продоволствие с един фургон. Това, че бяха негови, личеше както от начина, по който той ги изгледа и кимна, така и от липсата на белия флаг. Хората на Бандата парадираха навсякъде — освен знамената, някои от тях напоследък бяха започнали да носят червени кърпи, завързани на дясната ръка над лакътя. Няколко крави и двайсетина овце мучаха и блееха под охраната на мъже на коне, други мъже мъкнеха чували от плевника до фургона покрай един фермер с цялото му домочадие — намусени хорица, облечени в груби тъмни дрехи. Едно от момиченцата, с дълбоко боне на главата като останалите, беше притиснало личице в полите на майка си и плачеше. Някои от момчетата бяха стиснали юмруци, сякаш се канеха да се бият. На селянина, разбира се, щеше да се плати, но дори той да не можеше да се лиши от това, което му взимаха, дори да се канеше да се бие срещу мъжете в ризници и шлемове, опожарените ферми наоколо щяха да го озаптят. Доста често войниците на Брин намираха обгорели трупове сред руините, трупове на мъже, жени и деца, които се бяха опитвали да се противопоставят на реквизициите. Понякога се оказваше, че вратите и прозорците са били залоствани отвън.
Егвийн се зачуди дали изобщо има начин фермерите и жителите на селата да се убедят, че има разлика между разбойниците и войската. Искаше й се, и то много, но не виждаше как, освен да остави собствените си войници да ходят гладни, докато накрая не дезертират. След като Сестрите не виждаха разлика между разбойниците и Бандата, то за селяните нямаше никаква надежда. След като фермата се смали зад тях, тя едва се възпротиви на подтика си да се обърне и да погледне назад. Един поглед нямаше да промени нищо.
Лорд Брин се оказа верен на думата си. На около три мили от стана — три или четири по права линия; два пъти повече през пресечения терен — те заобиколиха един хълм, осеян с храсти и дървета, и той дръпна юздите. Слънцето вече беше на половината си път до зенита. Под тях минаваше друг път, много по-тесен.
— Смятали са, че като пътуват нощем, ще се предпазят от разбойниците — каза той. — Не лоша идея, както се оказва, освен ако просто не са имали късмета на Тъмния. Дошли са от Кемлин.
По пътя се беше проточил търговски керван от големи фургони, с впрягове от по десет коня, спрян от патрулите на Брин. Много от войниците бяха слезли от конете си и следяха прехвърлянето на бурета и чували от фургоните на търговците на техните. Тук-там жени в груби рокли размахваха ръце и сочеха енергично ту към една стока, ту към друга, или протестираха, или се пазаряха, но спътниците им стояха встрани смълчани и навъсени. Малко встрани от пътя от широката корона на голям дъб бяха провиснали мрачни плодове — мъже, обесени по голите клони. Голи, ако не се смятаха враните, толкова много, че дървото изглеждаше покрито с черни листа. Дори от толкова далече гледката не беше от тези, които можеха да облекчат главоболието на Егвийн, нито стомаха й.
— Това ли искахте да видя?
Не виждаше някакви дрехи по полюшващите се тела, а когато разбойниците бесеха хора, те включваха и жени, и деца. Всеки можеше да е обесил тези хора. Войниците на Брин, Бандата — това, че Бандата бесеше всички от Заклетите в Дракона, които хванеше, изглежда, беше без значение за Сестрите — или дори някой местен благородник, ако мурандийските лордове се бяха хванали да действат заедно, досега всички разбойници щяха да виснат по дърветата, но това беше все едно да накараш котките да се сдружат с кучетата. Почакай! Той беше споменал за Кемлин!
— Това нещо да не би да е свързано с Ранд? Или с Аша’ман?
Този път той съвсем открито погледна Миреле. Тя изглеждаше потънала в скръб, отпусната на седлото, и сякаш нямаше нищо общо с опитната ездачка, каквато изглеждаше доскоро. Гарет Брин като че ли стигна до някакво решение и каза:
— Мислех, че трябва да го чуете първа, но може би не съм разбрал… — И отново хвърли поглед към Миреле.
— Я слушай, грубиян недодялан… — изръмжа Сюан, но Егвийн вдигна ръка да я спре и каза: