С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Спря пикапа и слезе. Лонър се плъзна покрай него и се затича към паничката си. Дилън се опита да отвори вратата на канцеларията. Беше заключено.
— Джейд? — Извади своя ключ от джоба на джинсите си и го пъхна в ключалката. Вратата тихо се отвори.
Главата й лежеше върху бюрото — тя спеше. Дилън отиде на пръсти до нея.
— Джейд?
Не се помръдна. Едната й ръка служеше за възглавница. Загледа се в нея. Имаше много тънки пръсти. Ръката бе нежна и в съня изглеждаше чуплива. Косата й падаше на вълни по ръката и разпилените наоколо листи хартия. Беше мастиленочерна и отлично контрастираше на бледото й лице.
Горната й буза бе леко зачервена. Веждата — гладка и лъскава, сякаш боядисана върху порцеланова кукла. Спеше дълбоко. Дишаше леко през отворените устни.
Почувства вътрешна болка от желанието си да я докосне.
Почуди се какво да прави. Нямаше да се зарадва, че я намира в това уязвимо положение. Щяха да се почувстват и двамата неловко и служебните им взаимоотношения можеха да се развалят, а той не искаше да рискува, при каквито и да е обстоятелства. Тя очевидно бе много уморена и не й бе неудобно.
Като премисли, реши, че е най-добре да я остави както си беше. Ако се събудеше и забележи, че той се е върнал, можеше да дойде в неговия фургон и да поговорят при желание от нейна страна. Така или иначе, утре ще се видят. Не виждаше смисъл да оставя лампата да блести право в лицето й и се наведе през бюрото да я угаси.
Щом стана тъмно в канцеларията, тя се събуди.
— Не! — скочи от стола си и почти си блъсна главата в неговата.
— Джейд, аз съм.
— Не ме докосвай! — Опипа разпилените по бюрото вещи.
— Какво правиш?
— Ако ме докоснеш, ще те убия!
Озадачен от бурната й реакция, Дилън погледна към протегнатите ръце на Джейд и забеляза студения блясък на метал.
— Джейд — каза той спокойно, — аз съм Дилън. — Протегна се към ключа на лампата.
— Не! — Опита се да забие ножа за отваряне на писма в корема му.
— Господи!
Явно продължаваше да спи или бе толкова объркана, че не осъзнаваше какво върши. Преди някой от тях или двамата да бъдат наранени, той се метна през бюрото и я хвана за ръцете. Телефонът падна на пода. Документи се разпръснаха като есенни листа при силен вятър. Джейд изпищя. Бореха се кой да се докопа до ножа. Тя се блъсна в стената зад нея и събори календара.
Той се усука в ръцете й, но тя не изпускаше ножа. Изглежда бе обладана от свръхчовешка сила, но все пак Дилън разбираше, че й причинява болка. Щеше да се извини по-късно. Първо трябваше да я възпре да не прободе стомаха му.
Най-после хвана здраво двете й китки и ги вдигна над главата й. Блъсна я с тяло и я притисна в стената. Тя мяташе диво глава насам-натам.
— Първо ще трябва да ме убиеш!
— Джейд!
— Няма да ти позволя! Само през трупа ми!
— Джейд!
Сякаш нахлу в кошмара й и й зашлеви плесница. Веднага спря да се съпротивлява. Главата й се закова на място. Беше запъхтяна и гърдите й бурно се надигаха и отпускаха.
— Кой е?
Чувстваше дъха й в лицето си.
— Аз съм Дилън.
— Дилън?
— Точно така.
— Дилън?
— Да.
Изтощен, той наведе глава над нейната, опря я в челото й и пое дълбоко въздух. Отпусна китките й, ръцете й паднаха безжизнено отстрани.
— Добре ли си? — попита той пресипнало.
Тя кимна. Той отстъпи назад и включи лампата. Ножът, все още в ръката й, бе с назъбено острие. Можеше да бъде смъртоносен.
— Боже! Какво се опитваше да направиш с това проклето нещо?
Джейд го остави на бюрото и едновременно се отпусна на стола си.
— Да се защитя.
Беше бледа, трепереща и бездиханна, но не и безсилна. Виждайки, че нищо й няма, Дилън си позволи да се ядоса.
— Ти почти ме наръга с ножа!
Джейд се подпря на лакът върху бюрото си и отметна шепа коса от лицето си.
— А ти не трябваше да се прокрадваш така!
— Не съм се прокрадвал! Вдигнах голям шум навън. Извиках името ти два пъти.
— Защо не ме събуди?
— Не исках да те стресна.
— О, и затова се надвеси над мен, като че ли ще ме душиш.
Той изруга.
— И какво все пак правиш тук? Колко е часът? — попита тя, очевидно още объркана от рязкото събуждане.
— Не е чак толкова късно — отговори той. — Малко след единадесет.
— О, Господи! — тя вдигна телефона от земята. Докато се обаждаше вкъщи, Дилън застана на ръба на бюрото и се загледа в нея.
— Радвам се, че се върна, независимо кога. — Остави слушалката. — Кети беше разтревожена, но не обича да ме прекъсва, докато работя.
— И какво, да му се не види, си мислиш, че правиш, като оставаш тук сама вечер? — попита той ядосано. Имаш късмет, че аз влязох през вратата, а не някой друг.