Любов извън закона
- Автор: Джонсон Сьюзен
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любов извън закона». Краткое содержание книги:
— В такъв случай — отвърна Елизабет, опитвайки се и тя да му се усмихне в отговор, въпреки че беше уморена, гладна и премръзнала — със сигурност ще се моля за теб. Тази вечер е много студено, за да стои човек навън. Защо не изгорим масата за огрев.
— Каква съблазнителна жена имам — възкликна Джони, — но тя няма да ни стигне за цялата нощ.
И така, докато Елизабет стоеше свита пред огъня, отвън се носеше порой ругатни, свидетелстващи за трудното придвижване на мъжа й по дебелия сняг, последвани малко по-късно от болезнен вик и още проклятия и най-накрая — нещо като рев от щастие. Той се върна след пет минути, нарамил огромен наръч дърва.
— Мисля, че щастието се е обърнало към нас — съобщи с усмивка той, отърсвайки снега от косата и раменете си. — В една дупка малко по-нататък намерих складирани дърва, достатъчни, за да поддържаме огъня през цялата нощ.
Доброто му настроение я учуди. Несъмнено Джони имаше достатъчно причини да не бъде весел: бе определена награда за главата му, титлата и собствеността му щяха скоро да бъдат конфискувани, животът му беше в постоянна опасност. Оптимизмът му обаче я ободри, въпреки че й беше ужасно студено в тази мрачна и мръсна колиба, въпреки че все повече започваше да се съмнява, че ще успеят да се измъкнат.
— Как го направи? — попита тя.
— Ами паднах в дупката.
— Не, имах предвид, как успяваш да запазиш доброто си настроение?
— Ами ето, намерих дърва, значи няма да трябва да вървя цяла миля в тази отвратителна дяволска нощ, да сека из шубраците и после да ги мъкна обратно дотук, а след това да се опитвам да запаля влажната дървесина. — Той отново разтърси глава и разтопеният сняг се посипа във вид на капки. — Мисля, че това е напълно основателна причина да се усмихвам. И ако успея да те убедя да препечеш няколко питки, докато донеса и останалите дърва, направо ще те изумя с доброто си настроение.
— Може би ще е по-добре да позатопля печената кокошка на този шиш и да сложа няколко резена шунка на скарата на огнището.
Доброто му настроение наистина беше заразително.
— Знаех си, че има и други причини, поради които те обичам лудо освен, е… — И на лицето му блесна познатата лъчезарна усмивка. — Тези, които са известни на всички майсторството ти в бродерията, умението ти да наливаш чая…
— Сексуалната ми невъздържаност? — напомни тя, примигвайки театрално.
Усмивката му стана още по-искряща.
— Точно стигах до това.
Той можеше да я накара да забрави студа, глада, надвисналата опасност; можеше да я накара да се усмихва дори когато тя седеше на твърдо столче, със заледен гръб и горящо от огъня лице.
— Обичам те — прошепна Елизабет, почерпила сила от неговия оптимизъм и решителност.
— Ще стигнем до кораба — каза тихо той, остави дървата на пода и се приближи до нея, разбрал добре колко силно беше отчаянието й.
— Знам — измърмори тя, но всъщност изобщо не беше сигурна и не вярваше, че биха могли да изминат двайсет мили, без да бъдат открити от някой от многобройните патрулни отряди, тръгнали да ги търсят.
Джони седна на голия пръстен под и я придърпа в скута си. Полюлявайки я лекичко като малко дете, той я топлеше с тялото си и с любовта си.
— Утре вечер ще се отправим на изток. По-голямата част от пътя минава през земите на мои приятели и съседи. Всичко ще мине благополучно. Роби сигурно вече ни очаква в залива. А и ти не си виждала Холандия.
Елизабет се усмихна на думите му и той я целуна.
— Там е по-топло — добави с лека усмивка Джони. — Това ще ти допадне.
— Разкажи ми за Холандия — помоли младата жена. Нуждаеше се от образи и мечти, за да забрави страха и студа. — Разкажи ми за къщата си там.
Той започна да говори с необичайни подробности, защото разбираше нуждата й от надежда. Описа й дома си край Хага, разположен недалеч от града, боядисан в бледожълто и заобиколен от огромна градина.
— През есента градинарите отново са засадили пет хиляди лалета — каза той — и те ще цъфнат другия месец, след като вече сме пристигнали.
Прегърна я още по-силно и допълни, че ще намерят някоя акушерка от Амстердам, Ротердам или Хага, която да й допада. Обясни й, че акушерките във Франция не са толкова спретнати, както в Холандия — една страна, в която домакините мият всеки ден дори стълбите и тротоарите пред къщите си. Каза, че ще се установят в един от домовете му, който тя си хареса, че според него този в Ротердам е най-оживеният, тъй като складовете бяха построени до него.