Потомците на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #1
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Лозев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Потомците на Шанара». Краткое содержание книги:
Падишар леко се усмихна.
— Повече предпазливост не е вредна, стари приятелю. Не е лесно човек да се справи с Трол. Къде са?
— Ей там, до огъня вляво.
Морган и Падишар се промъкнаха в мрака. Няколко сенки без лица вече се изправиха при приближаването им. Изглеждаха огромни. По навик Морган посегна назад за да хване дръжката на меча си, а едва по-късно си спомни, че му е останала само тя.
— Името на водача им е Аксхинд — завърши Чандос вече по-тихо. — Той е Старейшина.
Падишар се отправи към Тролите и умората му веднага изчезна. Един от тях пристъпи, за да го посрещне.
Морган Лий никога не беше виждал Трол. Разбира се, бе слушал приказки за тях — всички ги разказваха. Някога, далеч преди да се роди Морган, Троли бяха идвали от север, за да търгуват с другите Раси. Известно време някои от тях дори бяха живели сред хората на Калахорн. Всичко беше свършило с навлизането на Федерацията в Южните земи. Тролите вече не бяха добре дошли на юг и малкото, които се опитваха да пътуват, трябваше бързо да се върнат на север. По природа бяха затворени и добре си живееха сами с планинските си укрития. Морган не бе чувал някой да е виждал Трол напоследък. Да откриеш цяла група толкова на юг беше много необичайно.
Морган се опитваше да не ги зяпа, но му беше доста трудно. Тролите бяха невероятно мускулести, високи, едри и с груба орехово кафява кожа. Лицата им бяха плоски и почти безизразни. Морган не успя въобще да открие уши. Носеха кожени дрехи и ризници, а огромните им плащове бяха разхвърляни наоколо.
— Аз съм барон Крийл, водач на Движението — избоботи гласът на Падишар.
Тролът срещу него каза, нещо неразбираемо. Морган разпозна само името Аксхинд. Двамата се ръкуваха, след това Аксхинд покани Падишар да седне до техния огън. Когато бунтовникът и спътниците му излязоха в светлината на пламъка, Тролите се отдръпнаха. Морган се огледа напрегнато щом масивните фигури отново се събраха около тях. Никога не се беше чувствал толкова незащитен. Чандос не изглеждаше притеснен докато сядаше малко встрани и зад Падишар. Морган седна до него.
Разговорът започна, но планинецът не разбра нищо от него. Говореше се на странния език на Тролите, който Морган не знаеше. Падишар сякаш нямаше проблеми, само от време на време се замисляше преди да каже нещо. Имаше доста ръмжене сумтене и всичко това беше на фона на енергични жестикулации…
— Как така Падишар говори езика им? — прошепна Морган на Чандос.
Другият дори не го погледна.
— Виждаме малко повече от живота в Калахорн, отколкото вие в планините — каза той.
Гладът заплашваше да умори Морган, но той си опита да избие от ума си тези мисли и въпреки умората остана изправен и спокоен. Разговорът продължи. Падишар като че ли бе доволен от развоя му.
— Искат да се присъединят към нас — прошепна Чандос явно решил да възнагради търпението на Морган Заслуша се пак. — Не само този, а всичките двадесет и едно племена! развълнува се той. — Пет хиляди души! Искат да се съюзим.
Морган също се развълнува.
— С нас ли? Защо?
Чандос не отговори веднага, а направи знак на планинеца да мълчи. След това каза:
— Движението и преди се беше свързало с тях и ги помоли за помощ. Но те винаги са се смятали за независими. Явно са променили мнението си. — Бързо го погледна. — Казват, че Падишар е обединил отделните фракции. Сега и те търсят начин да забавят настъплението на Федерацията към домовете си. — Грубият му глас бе изпълнен със задоволство. — Проклятие, каква добра съдба може би ни очаква!
Аксхинд раздаваше чаши и ги пълнеше с нещо от голям буркан. Морган взе предложената му чаша и погледна надолу.
Течността вътре беше черна като катран. Изчака докато водачът на Тролите и Падишар вдигнат тост и отпи. Едва се сдържа да не повърне. Каквото и да беше това, имаше гаден вкус.
Пиха до дъно, дори Морган, който откри, че течността прогонва апетита му. След това се изправиха, Падишар и Аксхинд още веднъж си стиснаха ръцете и южняците си тръгнаха.
— Чу ли? — тихо попита Падишар, докато изчезнаха сред сенките. Звездите бяха започнали да премигват над главите им, а дневната светлина бе избледняла съвсем. — чу ли всичко това?
— Всяка дума — отговори Чандос и Падишар мълчаливо кимна.
— Пеш хиляди души! Проклятие! Ако имаме такава сила, можем да се противопоставим на Федерацията и на най-добрите й хора! — Падишар беше развълнуван. — Може би Движението ще събере над две хиляди и още повече от Джуджетата! Проклятие! — Удари с юмрук в дланта си, след това сърдечно потупа Чандос и Морган по гърбовете. — Вече е време и на нас да ни потръгне, не мислите ли, момчета?