Молитвената песен

Изправи се. Светлинките блещукаха дружелюбно. Моля ви! — умоляваше тя безгласно. Моля ви, дано това е помощта, от която се нуждая!

Тръгна бавно напред. Роун се беше вкопчил в раменете й и се влачеше отпуснато. Брин вървеше с наведена глава, за да се предпази от ниските клони на дърветата и храсталаците, които я удряха в лицето. Местеше единия крак след другия с несломимо упорство и продължаваше напред. Останала беше почти без сили. Ако тук не намереше помощ…

Внезапно дърветата се разредиха и тя видя източника на светлината. Пред нея се мержелееше сграда. Тя беше потънала в мрак с изключение на тънките струйки светлина, които се промъкваха през две места на тъмния й квадратен силует. Някъде отвътре долитаха гласове, глухи и завалени.

Подхвана Роун и продължи. Постепенно сградата се очерта ясно. Ниска, едноетажна дървена постройка с островърх покрив, изградена върху каменна основа, с покрита веранда. На доста разстояние зад сградата имаше конюшня с два коня и магаре. Предната част на постройката беше с много прозорци, затворени и със спуснати капаци. През процепите на капаците се процеждаше светлина на газени лампи.

— Още малко, Роун — прошепна тя. Знаеше, че нямаше да я разбере, но щеше да реагира на звука на гласа й.

Когато стигна на десетина крачки от верандата, видя табела, която висеше от стрехите на покрива. На нея пишеше: Търговски център „Рукър лайн“.

Нощният вятър поклащаше леко табелата, която беше издраскана и олющена от времето, и с толкова изсветляла боя, че буквите едва се виждаха. Брин й хвърли бърз поглед и отново погледна къщата. Единственото, което я интересуваше, беше дали ще намери някакви хора.

Изкачиха се на верандата и застанаха пред вратата. Брин натисна дръжката и гласовете вътре замлъкнаха. После Девойката от Вейл бутна тежката врата и я отвори.

Десетина груби лица се обърнаха към тях и ги загледаха изненадано и подозрително. Трапери, помисли изтощена Брин — брадати и размъкнати, дрехите им от износена животинска кожа. Изражението на лицата им беше сурово. Седяха на групи до импровизиран бар — дървени греди, поставени върху бурета с бира. Зад него имаше струпани животински кожи и провизии. В стаята бяха поставени няколко малки маси и столове. От полегатите греди на ниския таван висяха газени лампи.

Брин стоеше до отворената врата, увила ръце около Роун, и чакаше.

— Това са духове — измърмори някой от бара. Чу се шум от влачене на крака.

Висок, слаб мъж по ръкави и с престилка, тръгна към тях, като клатеше бавно глава:

— Ако бяха мъртви, нямаше да имат нужда да отварят вратата, нали така? Те просто щяха да минат през нея!

Стигна до средата на стаята и спря:

— Какво ви се е случило, момиче?

Едва сега Брин осъзна, със замъгления си от изтощение и болка мозък, че видът им е кошмарен. Как ли изглеждаха на тези мъже? Като нищо можеха да са дошли от света на мъртъвците — две съсипани от умора и окъсани същества, прогизнали до кости и кални, с изпити от изтощение лица, едва крепящи се на крака, подпирайки се един на друг като сламени плашила. Главата на Роун беше превързана с напоено с кръв парче плат, но си личеше, че раната е дълбока и продължава да кърви. На гърба му ножницата на Меча на Лий висеше празна. Собственото й лице беше кално и изпито, погледът й отнесен. Те стояха в светлината на отворената врата и се олюляваха на черния фон на нощта. Същински призраци!