Атентати, които трябваше да променят света
- Автор: Боровичка Вацлав Павел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Милушева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Атентати, които трябваше да променят света». Краткое содержание книги:
Добре подбраните и сполучливо описаните епизоди не само вълнуват читателя, но го и насочват към сериозни размисли.
Диктаторът се бе обградил с няколко крепостни стени и бе взел сложни и технически съвършени мерки за безопасност и въпреки това атентаторът бе проникнал през тях. Хитлер все още не вярвал, но Мусолини, който имал по-голям опит в това отношение, вече разбирал, че „кафявият“ вожд ще трябва да се съобразява с все по-нарастващата съпротива в собствените си редици.
Напразно офицерите, събрани в сградата на Министерството на войната на „Бендлерщрасе,“ чакат съобщението на генерал Фелгибел. Едва към три часа и половина следобед генерал-лейтенантът успява да се свърже с Растенбург, но само научава, че е извършен атентат срещу Хитлер, без обаче да разбере дали е успешен или не.
Въпреки това в шестнадесет часа без десет минути генерал Олбрихт без знанието на своя началник Фром нарежда да се изпратят първите заповеди до командуващите войските да започнат операция „Валкирия“. Началникът на берлинския гарнизон генерал Корцфлайш получава нареждане да се яви незабавно в министерството, за да получи неотложни указания. Командуващият резервната армия, който съгласно плана на операция „Валкирия“ имал единствен право да обяви тревога, все още нищо не знаел.
Двумоторният хайнкел с Щауфенберг и фон Хефтен на борда каца на берлинското летище Рангсдорф малко преди шестнадесет часа. Слизайки, те предполагат, че превратът е в разгара си. Но първото подозрително обстоятелство, което смайва Щауфенберг, е, че никой не ги чака на летището и дори не е изпратена кола. Веднага нарежда на адютанта си да телефонира и да се осведоми. Ужас! В министерството все още чакат съобщението.
Щауфенберг е убеден, че Хитлер е загинал, и от летището дава заповед да започне незабавно операцията. Хитлер е мъртъв, държавната власт минава в ръцете на германските въоръжени сили! Едва сега се опомнят и издават отделни заповеди, Олбрихт се появява в канцеларията на генерал Фром, известява го за смъртта иа Хитлер и настоява да проведе определените мероприятия по операция „Валкирия“.
Не е съвсем известно доколко генерал-полковник Фром е бил посветен в подготовката на атентата и в предвиденото завземане на властта от вермахта, но едно е ясно, че е бил много предпазлив, готов да се присъедини към победителите. Ето защо той не се задоволява само с твърдението на Олбрихт за смъртта на Хитлер и поисква да провери достоверността, въпреки че генерал Олбрихт твърдял, че го е получил лично от генерал Фелгибел от Главната квартира на фюрера.
Неверникът Фром се свързва с „Вълчата бърлога“, за да говори с генерал-фелдмаршал Кайтел. След няколко секунди чува гласа му. Но точно това най-малко е очаквал Олбрихт — нали телефонната централа трябвало да бъде изключена.
— Кажете ми какво собствено се е случило в Главната квартира? — пита Фром. — Тук в Берлин се разпространяват най-невероятни слухове.
— Че какво има да се случва? — отговаря Кайтел. — Нищо особено. Всичко е наред.
— Само че на мен ми се докладва, че фюрерът е станал жертва на атентат.
— Безсмислица! Наистина имаше атентат, но безуспешен. Фюрерът получи само леки наранявания, но е жив. Вижте какво къде е всъщност вашият началник-щаб полковник Щауфенберг?
— Още не се е върнал. Поне не се е явил при мене. Фром оставя слушалката, без да мръдне от стола си, дава да се разбере, че не ще подпише заповедите за операция „Валкирия“. Олбрихт излиза. Заговорниците решават да издадат заповедите без съгласието на Фром. Началникът на щаба Мерц фон Квирнхайм урежда останалото. До вечерта около двадесетина командуващи военни окръзи получават заповед да завземат властта. Телеграмите са изпратени от името на генерал-фелдмаршал фон Вицлебен и полковник Щауфенберг.
Междувременно, докато гестапо го търси на летището, полковник Щауфенберг е вече в министерството и се втурна към кабинета на Олбрихт. Ужасява се от обстановката, която заварва, отново и отново уверява присъствуващите, че Хитлер е мъртъв, че със собствените си очи е видял експлозията, от която никой не би моъл да остане жив. След като научава за разговора на генерал Фром с Главната квартира в Растенбург, заедно с Олбрихт побързва да посетят Фром. Пред него той убедително твърди, че съобщението на Кайтел е маневриране с цел да спечели време.
В министерството пристигат и други заговорници: определеният за президент на новата германска държава генерал полковник Лудвиг Бек, генерал-полковник Хьопнер, който трябва да замести Фром, началникът на полицията Хелдорф и Гизевиус, човекът, който е в основата на цялата операция и който поддържа връзката с чужбина. Бек подчертава пред тях противоречивите сведения за смъртта на Хитлер — Кайтел твърди, че е жив, а Щауфекберг, че е мъртъв, но след кратко размишление заявява: