Луната е наставница сурова
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Луната е наставница сурова». Краткое содержание книги:
„Луната е наставница сурова“ е великолепна научнофантастична история в класическите традиции на „твърдата“ фантастика, гарнирана с лекота, хумор и динамичност, с която през 1967 г. печели наградата „Хюго“ за най-добър роман.
Луната е превърната в световен затвор, където земните власти изпращат най-неудобните хора. Поколенията се сменят, но стремежът им за свобода не угасва. Триста години след създаването на САЩ лунните затворници се опълчват срещу Земята. На тяхна страна са хилядите километри разстояние и суперкомпютър с чувство за хумор.
Всичко ми се замъгляваше, лекарството си взимаше своето.
— Стю, на Луната не си стар… едва започваш… все едно… яж на нашата маса во веки веков! Мими те харесва.
— Благодаря, приятелче. Може би ще приема. Светнаха предупреждението! Вдишай дълбоко!
Внезапно десет G се стовариха отгоре ми.
20
Возилото ни беше совалка от типа „повърхност-орбита“. Използваха го за превоз до пилотираните спътници, за снабдяване на корабите на ФН, обикалящи в патрулни маршрути, и за пътешествия, свързани с удоволствия и хазарт. Товарът му се състоеше от трима пътници вместо четирийсет, нищо освен три скафандъра и изящно бронзово оръдие. Да, глупавата играчка летеше с нас, скафандрите и това бум-бум на Проф бяха попаднали в Австралия седмица преди ние да пристигнем. Хубавият кораб „Чайка“ бе оскубан — капитанът и един пилот киборг представляваха целия екипаж.
Беше натъпкан догоре с гориво.
Сближили сме се нормално (така ми казаха) със спътника Елизиум… После изведнъж сме скочили от орбитална скорост на втора космическа: още по-груба промяна от излитането.
Патрулите на Федерираните нации ни забелязали. Заповядали ни да спрем и да дадем обяснения. Научих всички подробности по-късно от Стю Лажуайе, докато се опомнях и наслаждавах на блаженството в безтегловност, закрепен само с един колан. Проф все още лежеше в несвяст.
— И така, искаха да знаят кои сме и какво си въобразяваме, че правим — кимна Стю. — Уведомих ги, че сме небесната каруца с китайска регистрация „Цъфналият лотос“, натоварена с милосърдна мисия, а именно: да спаси учените, заседнали на Луната.
— Ами предавателят?
— Мани, ако наистина съм получил онова, за което платих, той ни е идентифицирал като „Чайка“ допреди десетина минутки… оттук нататък вече се осланяме на поетичното име „Цъфналият лотос“. Скоро ще разберем. Само един кораб е в подходяща позиция да ни гръмне с ракета и туй трябва да се случи до… двадесет и седем минути според пълния с електроника господин, управляващ този варел. Иначе шансовете да ни улучат спадат от минимални до нула. Е, Господ да ни е на помощ! И ако се тревожиш, тоест ако искаш да си кажеш молитвите, да изпратиш съобщения или каквото там човек прави в подобен момент — сега му е времето.
— Мислиш ли, че трябва да събудим Проф?
— Остави го да спи. Идва ли ти наум по-добър начин да прескочиш прага: от спокоен сън мигновено към облак радиоактивен газ? Или считаш, че той има някакви религиозни нужди? Никога не ми е приличал на вярващ в тесния смисъл на думата.
— Не е. Но може би ти изпитваш такава потребност, не ми позволявай да ти хабя времето.
— Merci, обаче каквото сметнах за необходимо, го направих преди излитането. Ами ти, Мани? Не съм много подходящ за падре, ала ще сторя всичко според силите си, стига да ти помогна. Е, старо приятелче, тежат ли ти грехове на съвестта? Ако желаеш да се изповядаш, аз знам доста по тази тема.
Казах му, че нямам подобни нужди. Припомних си падения от най-любимите ми, разправих му версия, която горе-долу съответстваше на истината. Това му освежи паметта за някои от неговите, аз също се сетих за още… Фаталният миг дойде и отмина, преди да сме разнищили греховете си. Граф Стю Лажуайе е точно човекът, с когото да прекарате последните си минути. Дори да се окаже, че не са последни.
Имахме два дни и нищо за правене освен жестоки процедури, предпазващи от пренасяне на безброй зарази до Луната. Бях съгласен да заболея от насила предизвикани простуди и да горя в треска. Безтегловността беше такова облекчение и аз преливах от щастие, че си отивам у дома.
Ех, почти преливах… Де ла Пас попита какво ми тежи.
— Нищичко — въздъхнах. — Нямам търпение да дочакам връщането. Но… Истината е, че се срамувам да си покажа лицето след нашия провал. Проф, къде сбъркахме?
— Провал ли, момчето ми?
— Не виждам коя друга дума да избера. Поискахме да ни признаят. А не каквото откопчихме.
— Мануел, дължа ти извинение. Навярно си спомняш изчисленията на Адам Селене за нашите шансове точно преди да тръгнем.
Стю не можеше да ни чуе, ала ние никога не използвахме думичката „Майк“, винаги беше „Адам Селене“ за по-сигурно.
— Как да не си спомням! Едно от петдесет и три. Щом кацнахме на Земята, падна до един процент от смрадливите сто. Сега къде сме според тебе? Uno a mil?68
— Синко, на всеки няколко дни получавах нови изчисления… и тъкмо затова ти дължа извинение. Последното, дошло малко преди отпътуването ни, включваше непровереното в този момент предложение, че ще успеем да избягаме от Земята и да се приберем здрави и читави вкъщи. Или че поне някой от нас тримката ще успее. Ето защо и другарят Стю бе повикан у дома, тъй като има земната поносимост към високи ускорения. Всъщност съществуваха осем варианта — от трима мъртъвци през различни комбинации кой ще остане жив до оцеляването на всички ни. Би ли искал да заложиш шепа долари, за да познаеш какво гласи изчислението за последния вариант? Разбира се, сам ще определиш степента на залога. Ще ти помогна с намек. Твърде песимистично си настроен.
68
Едно на хиляда (исп.). — Б.пр.