Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Сега по-добре ли е?
— О, да! Но… това, че намерихме принцеса Поли вкъщи, повдига нов въпрос.
— Искаш ли да ти я изпратя?
Усмивката на Сюзън изведнъж помръкна.
— Мамо… в общежитията за женени студенти не позволяват да си гледаш животни. Не го знаех. Значи ще трябва да се разходим из Темпи и да намерим някаква квартира… а не съм сигурна, че можем да си го позволим. Не може ли да остане при тебе? Да, моя е, но… Много ти се моля!
— Сюзън, днес продавам къщата.
Сюзън помръкна.
— Да, мамо. Ъ-ъ… ако я изпратиш в приют… при нейния доктор, предполагам… ще дойда да я взема. Веднага щом се оправя тук. Ще се наложи да осребрим чек. Трябва да се разбера с Хенри. Но няма да те разочаровам. Обещала съм. Знам.
— Добричката ми Сюзън. Миличка, принцесата според мене уреди въпроса, след като успя да намери дома си за три дена. Да, продавам къщата, но се местим само на километър и половина-два оттук. Искам по-малка къща — без всичките тези декари земя. Мисля, че бих могла да убедя принцесата да приеме един нов дом.
Сюзън въздъхна дълбоко.
— Мамо, напоследък да съм ти казвала, че си чудесна?
— Не си.
— Ти си чудесна.
— Благодаря. Това ли е всичко?
— Само още едно нещо. Леля Елинор идва тук днес…
— Така ли? Мислех, че е в Торонто. В събота изобщо не ми спомена, че ще ходи в Аризона.
— Чичо Джъстин е заминал за Торонто, а тя дойде тук. Искам да кажа, в Скотсдейл. Сега ще заминава за Торонто. Веднага, ако стане работата. Вече два сезона имала проблеми с пазачите, така разправя, и искала ние с Ханки да се нанесем в тяхната къща и да я пазим. Ти какво ще кажеш?
Ще кажа, че трябва да си си загубил акъла да се нанасяш в луксозния летен дворец на супермилионер; ще придобиеш лоши навици и ще се разглезиш, а това не е добро начало за един брак. И това разкарване нагоре-надолу по Скотсдейлското шосе — десет километра ли бяха? Или дванайсет? — може всеки ден да ви отнема толкова време, че да ви пречи на ученето.
— Сюзън, няма значение какво мисля аз. Мъжът ти какво казва?
— Предложи ми да говоря с тебе.
— Но той какво мисли по въпроса?
— Ъ-ъ… не знам точно. Искаш ли да говориш с него?
— Нека ми се обади. Сюзън, имам делова среща и закъснявам — трябва да затварям. Чао.
Ух! Девет и трийсет и пет. Набрах „Хариман и Стронг“ и пак уцелих вчерашното женско зомби.
— Обажда се Морийн Джонсън. Свържете ме с Джордж Стронг.
— Господин Стронг отсъства. Искате ли да оставите…
— Този ритуал го минахме вчера. Аз съм Морийн Джонсън и той има среща с мене у дома след двайсет минути — и вие много добре го знаете! Хванете го, преди да я излязъл от сградата или му се обадете в колата. Размърдайте се, да му се не види!
— Тук съм, Морийн — лицето на Джордж се появи на мястото на нейното. — Задържаха ме. Ще ми простиш ли, ако дойда в десет и половина вместо в десет?
— Няма проблеми, Джордж. Спомняш ли си онези пликове, които оставих при тебе през 1947 г.?
— Разбира се. В личния ми сейф са. Никога не съм ги смесвал с деловите бумаги.
— Би ли донесъл със себе си пликове номер едно и две, ако обичаш?
— Разбира се, скъпа мадам.
— Благодаря, сър.
Изключих.
— Милички, качваме се горе, хвърляме си по един душ и се обличаме. Присила, ела да се изкъпеш с мене. Ще ти дам да облечеш нещо мое. Нещо лятно — очертава се голяма жега. Шорти и бюстие може би. Доналд, Патрик е оставил тук някои дрехи, така че виж ги там. Май най-добре шорти и тениска. Или джинси. По-късно ще се отбием в „Плаза“ и ще напазаруваме набързо някоя и друга дрешка. Недей да използваш всичката вода — ще се къпем и тримата наведнъж. В десет и двайсет да сте готови. По местата, готови, старт!
Джордж имаше да ми показва две къщи. Едната беше на „Къщи на новия свят“, предприятие на Хариман — имаше си всички подробности от типа „по-ново от утрешното“, с които бяха известни „къщите на новия свят“, и ми напомняха за апартамент на „Баухаус“.
Младежта направо се влюби в нея.
Другата не беше чак толкова нова. Архитектурата и спомените ми ми подсказваха, че е построена около 1940 година.
— Джордж, това е подразделение на „Джей Си Никълс“.
— Организацията „Никълс“ винаги строи отлични къщи. Тази ни попадна в ръцете, защото я купих от един наш служител в пристъп на съчувствие след трагичен нещастен случай. Беше загубил жена си и двете си деца. Когато излезе от болницата, го изпратихме на възстановяване в Тъксън, после го пратихме на работа в Парадайз, в електроцентралата. Пълна смяна на работа, място, хора — такива са идеите на партньора ми за това как да помогнем да се съвземе един свестен човек, на когото са разбили живота. Делос — господин Хариман — се грижи за хората си. Ще влезем ли?