Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— На вас, сеньор — каза дамата, — най ви подхожда присъщото на вашата нация сериозно държане. Вижте — тя отбеляза черта с обутото в пантоф изящно краче, — дотук ще бъде обща територия, там, от перваза на прозореца ми, започва официалната граница. Ако решите, можете да ме отблъснете до укрепленията ми, но ако, от друга страна, искате да бъдем истински приятели по английски, когато ми е много мъчно, мога да идвам тук, при вас, или, когато съм в по-добро настроение, можете да дръпвате стола си до прозореца ми и докато работя да ме учите на английски обноски. Ще видите, че съм прилежна ученичка, защото това ми допада — Дамата сложи леко ръка на лакътя на Хари и го погледна в очите. — Знаете ли — рече тя, — смея да вярвам, че вече съм усвоила донякъде вашата английска самоувереност. Не забелязвате ли промяната, сеньор? Може би малка, но все пак промяна? Не се ли държа по-непринудено, по-свободно, повече като мила „английска мис“, отколкото първия път, когато ме видяхте? — Тя го дари с лъчезарна усмивка, дръпна ръката си от лакътя му и преди младият човек да успее да изрази с думи красноречивите чувства, които бушуваха в сърцето му, с „Adios, senor, лека нощ, мой английски приятелю“ изчезна зад пердето.
На другия ден Хари изпуши напусто цяла унция (Мярка за тегло 28,3 г. — Б. пр.) тютюн на неутралната тераса, без да бъде възнаграден нито с поглед, нито със звук и най-после дванайсетте удара на часовника го подканиха да напусне сцената на своето разочарование. Следващия ден валеше дъжд, но нищо — нито работа, нито време, нито бъдещата нищета, нито сегашните несгоди не можеха вече да попречат на младежа да бъде верен слуга на своята дама и загърнат с дълъг и широк балтон, с вдигната яка застана на пост до балюстрадата и зачака щастието си — външно образ на униние и мъка, ала вътрешно озарен от нежни и красиви чувства. Скоро прозорецът се отвори и прекрасната кубинка със зле прикрита усмивка се показа на перваза.
— Елате тук — каза тя, — тук, до прозореца ми. На малката веранда е по завет — И грациозно му подаде сгъваем стол.
Когато седна, очевидно почервенял от срам и радост, някаква издутина в джоба му напомни, че не е дошъл с празни ръце.
— Позволих си — рече той — да ви донеса една книжка. Сетих се за вас, когато я забелязах в книжарницата, понеже видях, че е на испански. Книжарят ме увери, че е от един от най-добрите ви писатели и съвсем прилична — Докато говореше, пъхна малкото томче в ръката й. Прелиствайки го, тя сведе очи, на бузите й бликна руменина и пак изчезна, гъста и едновременно мимолетна.
— Вие ми се сърдите — извика той с мъка. — Аз ви обидих.
— Не, сеньор, не е затова — отвърна дамата. — Аз — и челото й отново се обля с руменина, — … аз съм смутена и засрамена, понеже ви заблудих. Испански — започна тя и млъкна, — … испански е, разбира се, родният ми език — продължи дамата, сякаш изведнъж окуражена, — така че вашият сполучлив подарък безспорно е много ценен за мен, но уви, сър, за какво може да ми послужи той? И как да ви призная истината — срамната истина, — че не мога да чета?
Когато очите на Хари срещнаха нейните с неприкрито изумление, прекрасната кубинка като че ли се сви под погледа му.
— Не можете да четете? — повтори Хари. — Вие! С широк, великодушен жест дамата разтвори още по-широко прозореца.
— Влезте, сеньор — рече тя. — Дойде моментът, който отдавна чакам не без известна тревога, когато или ще трябва да се страхувам да не загубя приятелството ви, или ще се наложи да ви разкажа историята на моя живот, без да скрия нищо.
С чувство, граничещо с благоговение, Хари прекрачи прозореца. В подчертаното безредие на стаята, в която се озова, се долавяше някакво полудивашко очарование във форми и цветове. Тя беше пълна с великолепни тъкани, кожи, килими и шарфове с ярки багри и изящни, интересни дреболии — ветрила на полицата на камината, старинна лампа с подложка, а на масата — посребрена чаша от кокосов орех, пълна почти до половина с немонтирани скъпоценни камъни. Прекрасната кубинка, самата тя пъстроцветна скъпоценност и достоен шедьовър за тази разкошна рамка, даде знак на Хари да седне и като се отпусна на друго кресло, започна историята си така.
РАЗКАЗ НА ПРЕКРАСНАТА КУБИНКА
Аз не съм такава, каквато изглеждам. Баща ми водеше потеклото си, от една страна, от испански благородници, а от друга, по майчина линия, от патриота Брюс. Майка ми също бе потомка на кралски род, но уви, тези крале бяха африканци! Тя беше красива като зората — по-красива от мен, защото аз съм наследила по-тъмна кръв от жилите на моя европейски баща, — с благородна душа, с изтънчени обноски на кралица, и като виждах, че стои по-високо от заобикалящите я, обкръжена от най-нежно внимание и почит, от малка я обожавах, а когато дойде време, приех последната й въздишка с устните си, без още да зная, че е робиня и, уви, държанка на баща ми! Смъртта й, която ме сполетя на шестнайсетгодишна възраст, беше първата мъка, която изпитах; така нашият дом загуби своята привлекателност, тъга засенчи моята младост, а у баща ми настъпи трагична и трайна промяна. Минаваха месеци, благодарение на младостта си възвърнах донякъде простодушната веселост, с която се отличавах преди, плантацията се усмихваше с новите си посеви, негрите от имението бяха вече забравили майка ми и прехвърлили простодушната си покорност върху мен, ала все още облак помрачаваше челото на сеньор Валдевиа. И по-рано той често липсваше от къщи, защото търгуваше със скъпоценни камъни в град Хавана, ала сега отсъствията му станаха почти непрекъснати и когато се върнеше, оставаше само за една нощ и се държеше като човек, смазан от злочеста съдба.