Нови хиляда и една нощ

Не знаех накъде бягам, ала краката ме носеха към брега. Докато тичах, Чувствувах, че ми се вие свят, толкова необикновени, толкова неочаквани бяха тези събития и обиди. Коя беше тази жена? О, боже, каква власт имаше тя над моите покорни негри? Защо ме нарече робиня? Защо говореше за някаква разпродажба, уреждана от баща ми? На никой от тези трескави въпроси не можех да намеря отговор и във вихрушката, която бушуваше в главата ми, всичко беше мътно, само омразният, злобно ухилен образ на жената се открояваше ясно.

Още продължавах да бягам, обезумяла от страх и гняв, когато съзрях баща си, идващ насреща ми от пристана, и с писък, от който сърцето ми като че щеше да се пръсне, се хвърлих в обятията му и се разхълцах и разплаках на гърдите му. Той ме сложи да седна под една висока палма, която растеше недалеч от нас, и се залови да ме утешава, но с някак разсеян глас, а щом се поуспокоих, ме запита малко грубо защо съм така огорчена. Тонът му ме учуди и отрезви още повече и с твърд, но още прекъсван от хълцания глас, му казах, че на острова има чужденка (стори ми се, че при тези думи той трепна и пребледня), че слугите не ме слушат, че чужденката се казва мадам Мендисабал (това като че ли го развълнува и едновременно успокои), че тя ме е оскърбила, нарекла ме е робиня (тук баща ми се навъси), заплашила е да ме купи на някаква си разпродажба и пред очите ми е разпитвала моите слуги, и че накрая, виждайки се съвсем безпомощна и изложена на тези нетърпими своеволия, съм побягнала от къщи ужасена, възмутена и поразена.

— Тереса — заговори баща ми със странно сериозен глас, — днес се налага да искам от теб смелост, много имам да ти говоря, големи усилия трябва да положиш, за да ми помогнеш, дъщеря ми трябва да докаже, че е храбро момиче. Колкото до тази Мендисабал, какво да ти кажа? И как да ти обясня коя е? Преди двайсет години тя беше най-красивата робиня, днес е такава, каквато я виждаш — преждевременно състарена, омърсена от всевъзможни пороци и престъпления, ала свободна, богата, омъжена, както казват, за почтен човек — бог да му е на помощ! — и упражняваща над някогашните си другари по съдба — кубинските роби — влияние, колкото безгранично, толкова и необяснимо. Говори се, че властта й се крепи на страшни обреди — обредите на вудуизма. (Вудуизъм, или вуду — мистичен религиозен култ, разпространен сред негрите и метисите из островите в Карибско море и в южната част на Съединените щати. Обредите му са свързани с боготворене на змията и в крайни случаи с човешки жертвоприношения и канибалски церемонии. — Б. пр.) Дори и да е така, моля те да прогониш от мислите си тази безподобна вещица, опасността, която ни застрашава, не идва от нея и тържествено ти обещавам никога да не попаднеш в ръцете й.