Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Ах, колко ми е трудно да се уча, колко ми е трудно да бъда самата аз. Не бива да съдите за мен отсега, накрая ще превъзмогна тази скованост, накрая ще стана като англичанките. Добре ли говоря езика ви?
— Перфектно… о, перфектно! — каза Хари с пламенна убеденост, подходяща за по-сериозна тема.
— Аха — рече тя, — тогава бързо ще се науча, в жилите на баща ми течеше английска кръв и имам това предимство, че съм учила донякъде вашия изразителен език. Ако говоря вече без акцент, при напълно английската ми външност не ми остава нищо друго, освен да променя обноските си.
— О, не — отвърна Дезбъра. — О, моля ви, недейте!… Аз… мадам…
— Казвам се сеньорита Тереса Валдевиа — прекъсна го дамата. — Вечерният въздух застудява. Adios, Senorito (Сбогом, млади господине (исп.) — Б. пр.)
И преди Хари да успее да пророни дума, изчезна в стаята си.
Той стоеше вцепенен, с все още незапалена цигара в ръка. Мислите му се носеха далеч от тютюна, представяха си образа на новата му познайница още по-красив. Гласът й ехтеше в паметта му, очите й, чийто цвят не можеше да си спомни, пронизваха душата му. При идването й облаците се бяха разпръснали и Дезбъра виждаше нов свят. Каква беше тя нямаше представа, ала я обожаваше. Годините й не смееше да определи, тъй като го беше страх да не излезе по-възрастна от него и смяташе за светотатство да свързва тази красота с мисълта за промените, които търпи всеки смъртен. Колкото до нейния характер, хубостта у младите е винаги олицетворение на доброто. Тъй че горкият момък остана до късно на терасата, хвърляше крадешком плахи погледи към прозореца със спуснатото перде, с въздишка гледаше разцъфналия „златен дъжд“, потънал в царството на мечтите, а когато най-после си влезе и седна да вечеря със студено варено овнешко и половница бира, сякаш пируваше с храната на боговете.
Изскачайки на другия ден отново на терасата, Хари видя прозореца леко открехнат и с удоволствие зърна рамото на дамата, седнала да шие търпеливо и неподозираща присъствието му. На следващия ден, едва Дезбъра се появи, прозорецът се отвори и сеньоритата излезе с лека походка на слънце, в утринно безредие, нежна и стройна, но някак чужда, тропична и странна. В едната си ръка държеше пакет.
— Ще опитате ли — рече тя — от тютюна на моя баща — от скъпата ми Куба? Там — предполагам, знаете — всички пушат, и жени, и мъже. Тъй че няма защо да се боите, че може да ми бъде неприятно. Ароматът му ще ми напомни за родината. Моята родина, сеньор, се намира сред морето — И докато произнасяше тези няколко думи, Дезбъра за пръв път в живота си почувствува поезията на морската шир. — И наяве, и насън все я виждам — скъпата родина, милата Куба!
— Ала някой ден — каза Дезбъра с вътрешна болка, — някой ден ще се върнете там.
— Никога! — извика тя. — О, бог ми е свидетел, никога!
— Значи до края на живота си ще останете да живеете в Англия? — полюбопитствува той и някак му олекна на душата.
— Вие разпитвате прекалено много, питате нещо, което и аз самата не зная — отвърна тя тъжно, а после, отново развеселена, каза: — Но не сте опитали моя кубински тютюн.
— Сеньорита — отговори Хари, смутен от малко кокетното й държане, — каквото и да ми се случи… вие… искам да кажа — завърши той, като се изчерви силно, — ни най-малко не се съмнявам, че тютюнът ви е превъзходен.
— Ах, сеньор — рече дамата с почти печална сериозност, — вие ми се сторихте толкова скромен и добър, а вече се опитвате да ми правите комплименти… и при това — додаде тя с усмивка — така неумело! Чувала съм, че англичаните могат да бъдат верни приятели, почтителни, коректни приятели, да бъдат кавалери, утешители, ако стане нужда, или защитници, но никога да не злоупотребяват. Не се мъчете да ме спечелите като подражавате салонните маниери на моите сънародници. Бъдете такъв, какъвто сте — искрен, учтив, почтен английски джентълмен, за каквито съм чувала от детинство и мечтаех да срещна.
Хари, който се смути много, а никак не беше наясно какви са маниерите на кубинците, категорично отрече всякакъв помисъл да им подражава.