Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
Започнах да го обсипвам с благодарности, но той ме прекъсна с мрачна рязкост.
— Заболяването на твоята майка — продължи той — ми отнемаше твърде много време, работата ми в града бе предоставена доста дълго в ръцете на некадърни заместници; моят ум, вкус, несравнимата ми способност да познавам най-добрите скъпоценни камъни, това изкуство, благодарение на което мога дори в най-тъмна нощ да различа сапфир от рубин и от един поглед да кажа от кое кътче на земята е изкопан скъпоценният камък — всички тези неща прекалено дълго липсваха в работата ми. Тереса, аз съм разорен.
— Какво значение има това? — извиках. — Какво значение има бедността, щом сме заедно с обичта и светите си спомени?
— Ти не разбираш — каза той навъсено. — Робиня, каквато си, млада — уви! — почти дете! — с добро възпитание, красива, надарена с най-трогателна хубост, невинна като ангел — всички тези качества, които биха обезоръжили дори вълците и крокодилите, в очите на хората, на които съм задължен, са стока, която се купува и продава. Ти си движимо имущество, пазарна вещ, която струва — о, боже, нямам сили да произнеса тези думи! — струва пари. Започваш ли да разбираш най-после? Ако ти даря свободата, ще отнема на кредиторите си нещо, което им принадлежи, грамотата за освобождаването ти положително ще бъде анулирана, ти ще си останеш робиня, а аз ще бъда престъпник.
Улових ръката му, целунах я и заохках от жал за себе си, от съчувствие към баща си.
— Какво ли не правих — продължи той, — как ли не се мъчих и напрягах да наваксам загубите си — бог ми е свидетел и ще помни това. Той не благослови усилията ми или просто — както си мисля често — се колебаеше да осени с благоволението си дъщеря ми. Накрая загубих всякаква надежда, бях безвъзвратно разорен, тежък дълг обременяваше утрешния ден, който не можех да изплатя; ще ме обявят за банкрутирал и стоката, земите, скъпоценностите ми, които толкова обичах, робите ми, към които се отнасях с доброта и правех щастливи, и-о, десетократно по-лошо — ти, моята любима дъщеря, ще бъдете продадени и ще минете в ръцете на некадърни и алчни търгаши. Виждах, че много дълго съм се примирявал и възползувал от това голямо престъпление — робовладелството, но нима моята дъщеря, моята невинна, неопетнена дъщеря, нима т я трябва да плаща за това? Извиках: „Не!“ Призовах бога за свидетел на изкушението ми, грабнах тази торбичка и побягнах. Преследвачите са по дирите ми, може би тази нощ, може би утре те ще слязат на този остров, свят за паметта на скъпата душа, която те е родила, за да обрекат баща ти на позорен затвор, а теб — на робия и безчестие. Нямаме много време. Край северния бряг на нашия остров по странно благоволение на съдбата от няколко дни кръстосва английска яхта. Тя е собственост на сър Джордж Гревил, когото слабо познавам, но комуто по-рано съм правил големи услуги и затова няма да откаже да ни помогне да избягаме. Ако ли пък откаже, ако се прояви като неблагодарник, имам възможност да го принудя насила. Защото какъв е той, чедо мое — какъв е този англичанин, дето от години се върти около бреговете на Куба и всеки път се връща с нова партида скъпоценни камъни?
— Може да е открил мина — подхвърлих аз.
— Така казва и той — отвърна баща ми, — но благодарение на необикновената дарба, която съм получил от природата, лесно развенчах тази басня. Той ми носеше само диаманти, които отначало купувах на доверие, като се вгледах по-добре обаче, се сепнах, защото някои от тези камъни, чедо мое, произхождаха от Африка, други — от Бразилия, ала трети, съдейки по тяхната особена прозрачност и груба обработка, бяха откраднати от древни храмове. След като подуших каква е работата, направих справки. О, колко хитър е той, но аз го надхитрих. Узнах, че обикалял всички бижутери в града, при един дошъл с рубини, при друг — със смарагди, при трети — със скъпоценен берил, и на всички разправял все тази история с мината. Но в коя мина, в кой богат слой от земната повърхност са струпани рубини от Исфахан, перли от Коромандел и диаманти от Голконда? Не, чедо, този човек въпреки яхтата и титлата си, този човек трябва да се бои от мен и да ми се подчинява. Така че тази вечер, щом се мръкне, трябва да поемем през тресавището по пътека, която след малко ще ти покажа, по-нататък през планинските местности на острова има маркиран път, който ще ни изведе до залива на север, а там наблизо кръстосва яхтата. Ако преследвачите пристигнат дори по-рано, отколкото ги очаквам, пак ще са закъснели — доверен човек чака на Куба и щом се появят, ако е тъмно, ще забележим на отсрещния нос червен огън, а ако е светло — димен стълб, и предупредени по този начин, ще имаме време да потърсим спасение зад мочурището. А дотогава ще скрия тази торбичка, така че най-напред ще ме видят да пристигам в къщи с празни ръце, иначе някой роб може да се разбъбри и да ни издаде. Защото, гледай! — прибави той и вдигайки торбичката, която вече ми бе показал, изсипа в шепата ми цял поток от необработени скъпоценни камъни, по-ярки от цветя, от всички размери и цветове, които при падането си улавяха в безбройните си изящни фасетки жарките лъчи на слънцето.