Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
От учтивост Съмърсет и този път не посмя да отвори уста и повторно седна покорно на трапезата със своя добродушен и престъпен познайник. Съзаклятникът отново се впусна в инкриминиращи разкрития — ту името и биографията на някакъв индивид, ту адреса на някой важен център, който като че ли случайно се изплъзваше от устата му, и всяка негова дума сякаш още повече затягаше примката около шията на нещастния му гост. Накрая увлекателният монолог на Зиро стигна до младата дама от преди два дни — оная млада дама, която се бе мярнала на Съмърсет толкова за кратко, ала го бе завладяла с чара си и чиято пленителна грациозност, красноречив поглед и прелъстително развяваща се пола бяха оставили незаличим отпечатък в паметта му.
— Видяхте ли я? — каза Зиро. — Красива, нали? Тя също е от нашите — истинска ентусиастка, може би неспокойна в присъствието на химикали, но в съзаклятническата дейност е живо олицетворение на ловкост и смелост. Лейк, Фонбланк, дьо Марли, Валдевиа — тези са само някои от имената, с които си служи, истинското й име… но тук май отивам твърде далеч. Достатъчно е да ви кажа, че на нея дължа сегашната си квартира и, драги Съмърсет, удоволствието да ви познавам. Изглежда, че къщата й е била известна. Както виждате, скъпи приятелю, не крия нищо — казвам ви откровено всичко, което би ви интересувало.
— За бога — извика злочестият Съмърсет, — дръжте си езика! Не можете да си представите колко ме измъчвате!
По простодушното лице на Зиро премина сянка на сериозно безпокойство.
— Има моменти — рече той, — когато започвам да мисля, че не ви се нравя. Защо, драги Съмърсет, защо е тази студенина? Аз съм подтиснат, решителният миг в живота ми наближава и ако се проваля — той поклати мрачно глава, — ще падна, скъпи момко, от висотата на амбициозните си планове до положението на презрян човек. Това са сериозни мисли и можете да разберете колко ми е нужна вашата приятна компания, Незлобиви бърборко, вие облекчавате бремето на грижите ми. И все пак… и все пак… — Говорещият отмести чинията си и стана от масата. — Елате с мен — каза той, — последвайте ме. Възбуден съм, имам нужда от въздух, искам да видя бойното поле.
Като рече това, съзаклятникът го поведе бързо към горния етаж на къщата, а оттам през стълба и тавански капак — на някаква покрита с ламарина платформа, заслонена от единия край от високи комини и заемаща фактически върха на покрива. От двете страни нямаше нито парапет, нито ограда, а само наклонен плочест покрив и най-вече в северна посока се откриваше широк изглед към покривите на останалите къщи и издигащите се над дима далечни шпили на църквите.
— Оттук — извика Зиро. — виждате този необятен град, богат, многолюден, веселящ се с плячка от цели континенти, ала скоро, много скоро, той ще рухне! Някой ден, някоя нощ може би от това удобно за наблюдение място ще ви сепне гърмежът на оръдието на страшния съд — не пронизителен и безвреден като пукот на топ, а мощен и елейно тържествен. Моментално след него ще видите как ще лумнат пламъците. Да — провикна се той, протягайки ръка напред, — да, това ще бъде денят на възмездието. Тогава пребледнелият полицай ще бяга рамо до рамо с разобличения крадец. Пламти! — възкликна той. — Пламти, презрян град! Падни, надменна монархио, падни като Дагон! (Бог на древните филистимци. — Б. пр.)
При тези думи кракът му се подхлъзна по ламарината и ако Съмърсет не бе го уловил бързо, щеше мигновено да полети надолу. Младежът го издърпа за ръката от ръба на бездната бял като платно и отпуснат като носна кърпа, помогна му, или по-право пренесе го надолу по стъпалата и го сложи на безопасно място на таванската стълбищна площадка. Тук конспираторът започна да се съвзема, обърса челото си и накрая, като стисна в дланите си ръката на Съмърсет, взе да му изказва благодарността си.
— Това запечатва окончателно нашата дружба — рече той. — При нас животът и смъртта са неразделни. Вие ме измъкнахте от ноктите на смъртта и ако преди ме привличаше вашият характер, можете да си представите сега каква е моята пламенна благодарност и симпатия към вас! Но усещам, че още не мога да дойда на себе си. Подайте ми, умолявам ви, подайте ми ръка и ми помогнете да стигна стаята си.
Глътка алкохол възвърна почти напълно обичайното самообладание на съзаклятника и когато се изправи с чаша в ръка, весел и бодър, изведнъж забеляза унинието на нещастния младеж.
— За бога, скъпи Съмърсет — извика той, — какво ви става? Позволете ми да ви дам да си сръбнете малко.
Ала Съмърсет беше вече в такова състояние, че тази веществена подкрепа не можеше да му помогне.