Нови хиляда и една нощ
- Автор: Стивънсън Робърт Луис
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нови хиляда и една нощ». Краткое содержание книги:
— Оставете ме — каза той. — Аз съм пропаднал, вие сте ме оплели в мрежата си. Цял живот досега съм живял най-безразсъдно, най-наивно вършех каквото си исках. А сега… какво съм аз? Толкова ли сте сляп и безчувствен, та не виждате отвращението, което ми вдъхвате? Как може дори да предположите, че съм готов да продължавам да живея при такива условия? Да си мислите — извика той, — че един млад човек, който няма друг грях на земята освен услужливостта, може да се замеси в такава гнусна каша! — И като закри очите си с ръка, Съмърсет се тръшна на канапето.
— Боже мой — възкликна Зиро, — възможно ли е това? А аз изпитвах такива симпатии и влечение към вас! Възможно ли е, скъпи Съмърсет, да се поддавате на тези отживели предразсъдъци, да съдите за един патриот по нравствените принципи на религията? А аз ви мислех за убеден агностик.
— Мистър Джонс — каза Съмърсет, — няма смисъл да спорим. Аз се гордея, че съм абсолютно неверующ не само по отношение на официалната религия, но и спрямо данните, методите и изводите на цялата етика. Та какъв смисъл, какво значение има обратът на речта? За мен вие сте влечуго, което с удоволствие… което жадувам да стъпча с петата си. Искате да вдигнете във въздуха другите? Е, тогава разберете — въпреки позора и мъките, които би ми донесло това, ще ми се вас да вдигна във въздуха!
— Съмърсет, Съмърсет! — произнесе Зиро, като пребледня силно. — Вие грешите, много грешите. Вие ми причинявате болка, наранявате ме, Съмърсет.
— Дайте ми клечка кибрит! — кресна Съмърсет обезумял. — Да подпаля това безподобно чудовище! Да загина ведно с него!
— За бога — извика Зиро, вкопчвайки се в младежа, — за бога, опомнете се! Ние стоим на ръба на пропастта, смъртта ни дебне отвред, един човек… чужденец в тази чужда страна… когото нарекохте свой приятел…
— Мълчете! — викна Съмърсет. — Вие не сте никакъв приятел, никакъв мой приятел. Отвращавате ме като жаба, кожата ми настръхва от погнуса, душата ми се потриса като ви гледам.
Зиро избухна в сълзи.
— Уви! — изхълца той. — Така вие скъсвате последната нишка, която ме свързва с човечеството. Приятелят ми се отрича от мен… Оскърбява ме. Аз действително съм прокълнат.
Съмърсет остана за миг поразен от този внезапен поврат. След това с жест на отчаяние избяга от стаята и от къщата. В първоначалния си устрем той измина почти половината път до най-близката поща, но скоро започна да забавя стъпка и преди да стигне този дом, откъдето можеше да действува в рамките на закона, отново го обзеха съмнения. Агностик ли е наистина? Има ли право да постъпи така? Стига тия глупости, Зиро трябва да загине! — мислеше си той. А после пак — нали бе обещал, нали се бе ръкувал и ял с този човек, и то напълно съзнателно? Как може тогава да действува, без да погази честта си? Чест ли?… Какво е чест? Плод на въображението, който, преследвайки ожесточено престъплението, е длъжен да захвърли. Ами престъплението? Също плод на въображението, който освободеният му ум отхвърляше. Цял ден Съмърсет скита из парковете, гонен от неспокойни мисли, цяла нощ обикаля града, на разсъмване седна край пътя около Пекъм и горчиво се разплака. Боговете му бяха рухнали. Той, избирал широките, ярко осветени и безлюдни пътеки на всеобщия скептицизъм, продължаваше да бъде роб на честта. Той, който гледаше на живота от висотата на хищния орел, макар и без умисъл да плячкосва, той, който ясно бе осъзнал общите нравствени подбуди на войната, на търговската конкуренция и на престъпността, той, който беше готов да помогне на избягалия убиец или да прегърне непокаялия се крадец, виждаше, че в разрез с всякаква логика е против употребата на динамит. Зората се промъкваше между спящите вили и над бездимните простори на града, а нещастният скептик все тъй оплакваше своята безпринципност.
Най-после се изправи и призова изгряващото слънце за свидетел.
— Истината е безспорна — провикна се той, — право и криво са само плод на въображението и празни думи, но все пак има известни неща, които не мога да сторя, и други, които не мога да търпя.
Ето защо реши да се върне, за да направи последно усилие да убеди Зиро, и ако не успее да го придума да се откаже от сатанинската си професия, да изостави всякаква деликатност, да определи на съзаклятника един час срок и да го издаде на полицията. Колкото и бързо да вървеше, защото това решение му даваше крила, вече се беше съвсем съмнало, когато съзря Излишната къща. С лека походка по стъпалата слизаше младата дама с различните имена и Съмърсет се учуди, като забеляза на лицето й следи от гняв и тревога.
— Мадам — заговори той несъзнателно, без сам да бъде наясно какво ще добави.