Морският ястреб
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сидер Флорин
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Морският ястреб». Краткое содержание книги:
Без дори да ги изчака да се разпръснат от перилата и да се върнат пак на предната палуба, той се обърна към Асад:
— Може би щеше да е по-добре да обесим това псе, дето заговори за Драгут и Джерба. Но никога не съм могъл да бъда жесток към онези, които ме следват. — И с това приключи въпроса.
След изумлението Асад бързо бе обзет от възхищение и нещо като разкаяние, в което се промъкна отсянка от завист, понеже видя Сакр-ел-Бар да спечелва там, където сам той щеше напълно да се провали. Тази завист се разля и покри всичко като петно от масло. Ако преди беше изпитал към Сакр-ел-Бар недоброжелателство, това недоброжелателство изведнъж се превърна в истинска омраза към човека, в когото сега виждаше съперник, готов да заграби властта и управлението, които би трябвало да принадлежат само на пашата. Без съмнение в алжирския пашалък нямаше място за двамата.
Затова похвалните думи, готови да се откъснат от устните му, замръзнаха на тях, когато Сакр-ел-Бар и той се намериха лице срещу лице. Без да проговори, Асад загледа своя адютант с присвити зли очи, изражението на които можеше да бъде изтълкувано погрешно само от един глупак.
Сакр-ел-Бар не беше глупак и не го разбра погрешно нито за миг. Той усети, че сърцето му се стяга и в гърдите му се надига зложелателство, събудено от зложелателството на пашата. Сега почти се каеше, че не е използувал този миг на слабост и бунтарство от страна на екипажа, за да направи опит напълно да измести пашата.
Той потисна помирителните думи, които се канеше да изрече. На злобния поглед корсарят противопостави неизменното си присмехулство. Той се обърна към Бускен.
— Оттегли се — отсечено му заповяда той — и вземи със себе си тоя храбър морски боец! — И посочи Марзак.
Бускен се обърна към пашата:
— Това твое желание ли е, господарю?
Асад мълком кимна и отпрати с ръка и него, и изплашения Марзак.
— Господарю — заговори Сакр-ел-Бар, когато двамата останаха сами. — вчера ти направих предложение да намерим лек за този разрив помежду ни и ти ми отказа. Но сега, ако бях изменник и бунтовник, както ти ме обвини, можех да използувам докрай настроението на моите корсари. Ако го бях направил, нямаше вече да има нужда да предлагам и да моля. Вместо това щях да ти заповядам. Понеже ти дадох такова несъмнено доказателство за верността си, надявам се и разчитам да си възвърна мястото, което загубих в твоето доверие, и ако е така, сега ще се съгласиш на моето предложение относно тази франкска жена там.
За беда в това време Розамунд стоеше незабулена на горната палуба, където можеше да я стигне погледът на Асад, и може би тъкмо нейният вид победи мигновеното му колебание и се наложи над предпазливостта, която му подсказваше да се съгласи. Той я загледа за миг и лека руменина заля пребледнелите му от яд бузи.
— Какво право имаш ти, Сакр-ел-Бар, да ми правиш предложения? — най-после отговори той. — Като се осмеляваш, доказваш, че си много далече от верността, за която мълвят устните ти. Ти знаеш волята ми относно девойката. Веднъж ти ми попречи и открито не ми се подчини, като злоупотреби със свещения закон на пророка. Продължавай да ми се пречиш на пътя, и ще пострадаш. — Гласът му се извиши и затрепери от яд.
— По-тихо! — каза Сакр-ел-Бар и очите му блеснаха от събудилия се и у него гняв. — Защото, ако хората ми чуят тия твои закани, не поемам отговорността за онова, което може да стане. Аз ти се противопоставям и затова ще пострадам, казваш ти. Така да бъде тогава! — Той мрачно се усмихна. — Отсега сме във война, Асад, щом ти го искаш. Спомни си после, когато последиците се стоварят на главата ти, че сам си го поискал да е така.
— Бунтовник, предател, кучи син! — кипна Асад. Сакр-ел-Бар рязко се изворна.
— Продължавай да вървиш, накъдето те тласка старческото безумие — подхвърли той през рамо, — и ще видиш докъде ще те докара.
С тези думи той се качи спокойно на горната палуба и остави пашата самичък, обзет от гняв и някакъв неясен страх, събуден от тази последна дръзка заплаха. Но въпреки че го беше заплашил тъй дръзко, сърцето на Сакр-ел-Бар беше изпълнено със страхове. Беше изковал план, но си даваше сметка, че между изковаването и изпълнението може да се изпречат много трудности.