Сделката на капитан Ворпатрил

— Не е ли, хм, историческата стойност на артефактите не е ли много по-висока, когато се описват на място? — попита предпазливо Тедж.

— Така е, за жалост — съгласи се баронесата. — В този случай обаче иманярският подход не може да се избегне.

— И откога вие тримата планирате това… този подземен пиратски набег?

— От Земята — каза баронът. — Бяхме стигнали до дъното, когато продадохме косата на баба ти. И малко след това Мойра се сети за лабораторията.

— От години не се бях сещала за нея — каза баба. — От десетилетия всъщност. Но Шив така и не получи свястна зестра, когато се ожени за Удин. Гем Естиф пропиля първата, когато й избра онзи комарски идиот, който на свой ред я пропиля чрез серия много лоши решения.

— Дойдох при теб гола и боса — измърмори баронесата и погледна нежно съпруга си. — И… — подръпна скръбно един от късите си кичури — с коса.

— Помня — каза баронът и отвърна нежно на нежния й поглед. — Помня го, като да беше вчера. По онова време и аз бях кажи-речи без пукната пара.

— Но имаше ум за милиони.

— В такъв случай, ако Шив успее да измъкне съкровището, нека то ви бъде тест и зестра едновременно — каза баба. — Хрумвало ли ви е, че при вас ухажването върви отзад-напред?

— Важното е, че върви — каза баронът с усмивка.

— Този твой неочакван бараярски съпруг — обърна се баронесата към Тедж — наложи промяна в плановете ни. Първоначалното ни намерение беше да дойдем тук инкогнито, но новината за твоята поява ни осигури достоверен повод да пристигнем под истинската си самоличност, а високият социален статут на този Ворпатрил, свързан с високо внимание от страна на службите за сигурност, го превърна в необходимост. Предпочитах да не се разкриваме толкова рано. Исках първо да попълним бойните си резерви, за да подготвим топло посрещане за нашите врагове.

— Гъвкавост, Удин — избоботи баронът.

— Признавам — продължи баронесата към Тедж, — че много се изплаших, когато Амири ни каза, че с Риш не сте се появили на уговорената среща, нито сте се свързали с него. А после новината, която научихме чрез Лили, беше като неочакван подарък от съдбата… и направи бараярския ни план още по-неустоим.

— Ако сложим ръка на това съкровище — каза баронът, — ще успеем да спасим Къщата. Ще спасим всичко. Отдавна не бях залагал толкова много на един зар. Жалко, че не мога да си върна и младежката фигура заедно с отчаяните рискове от онова време. — Потупа се по шкембето и се намръщи страдалчески. Жена му изсумтя. Ако питаха Тедж обаче, баща й изглеждаше по-скоро развълнуван, отколкото отчаян.

— Сега — каза енергично баба — остава да открием Ладербекския зандан.