През дивия Кюрдистан

— Къде е той?

— По-надолу. Ние сме челният отряд и ви видяхме да идвате.

— Ще ви последваме. Пуснете ме.

— Слез от коня!

— Разреши ми да остана на седлото. Паднах лошо и ми е трудно да вървя.

— Добре, може да яздите, но ние ще водим конете ви. Ако се опитате да бягате или да си послужите с оръжие, ще бъдете застреляни!

Заканата прозвуча решително и войнствено. Мъжете ми правеха доста по-различно впечатление от онези, които преди това ни бяха пленили. Поведоха ни надолу към долината. Кучето ми тичаше редом с нас, без да сваля очи от мен. То не беше нападнало нито един от враговете, защото се бях държал спокойно.

Отдясно в потока се вливаше малко ручейче. То идваше от една странична долина, която при преминаването си в голямата долина образуваше доста широка вдлъбнатина в скалите. Тук на групи близо една до друга се бяха разположили най-малко шестстотин воини, а конете им пасяха наоколо. Появата ни предизвика оживление, но никой не подвикна към нас.

Поведоха ни към една от най-големите групи. В средата седеше мъж с яко телосложение, който извика на нашите придружители:

— Водите ли ги? Браво! Връщайте се на поста си!

Значи вече му бяха съобщили за нашето идване още докато, без да подозираме, попаднахме в засадата на неговите хора. Меликът приличаше малко на брат си. Бързо отместих погледа си от него към една друга група. Там седяха беят на Гумри, Амад ал Гандур и Халеф, както и много кюрди, всички разоръжени и обкръжени от охрана. Никой от тях не беше вързан. При появата ни те запазиха присъствие на духа.

Меликът ни даде знак да слезнем от конете.

— Приближете се! — заповяда той.

Влязох в кръга и седнах до него. Англичанинът направи същото. Вождът изненадано ни погледна, но не каза нищо за дръзкото ни държание.

— Оказахте ли съпротива? — попита той.

— Не! — отвърнах кратко.

— Но вие сте въоръжени.

— Защо да убиваме халдейците, щом сме техни приятели? И те са християни като нас.

Той се замисли, а след това попита:

— Вие християни ли сте? От кой град?

— Не познаваш градовете, от които идваме. Те са далеч оттук, в Европа, където все още не е стъпвал никой кюрд.

— Франки ли сте? Може би от Инглистан?

— Моят спътник е от Инглистан. Аз обаче съм алеман.

— Още не съм срещал алемани. В една държава ли живеете с инглизите?

— Не. Между страните ни има море.

— Щом сте франки, защо идвате в нашата страна?

— Искаме да видим дали може да търгуваме с вас.

— Какви стоки сте донесли?

— Още нищо не сме донесли. Първо трябва да разберем какво ви трябва, за да кажем на нашите търговци.

— Защо носите толкова много оръжия, щом сте дошли при нас само заради търговията?

— Оръжието е силата на свободния човек. Ако някой тръгне на път невъоръжен, го смятат за роб.