През дивия Кюрдистан
- Автор: Май Карл
- Год: 1992
- Язык: болгарский
- Год: Изд. Атика
- Переводчик: Румен Нейков
- Жанр: Другие приключения
Электронная книга - «През дивия Кюрдистан». Краткое содержание книги:
«През дивия Кюрдистан» принадлежи към шесттомно издание. Другите томове са: «През пустинята» (том 1), «От Багдад до Стамбул» (том 3), «През дебрите на Балкана» (том 4), «През страната на скипетарите» (том 5) и «Жут» (том 6).
— Елате, сър! Трябва да видим какво се е случило! — извика ми той.
— Внимавайте! — предупредих аз на свой ред. — Долината е широка и открита. Ако врагът се върне, ще ни забележи. Тогава с нас е свършено.
— Не ме интересува. Трябва да помогнем на своите.
— Те вече нямат нужда от нас.
Но това не спря Линдси и бях принуден да го последвам през откритата местност, въпреки че предпочитах да се движа под прикритието на дърветата.
Най-долу долината правеше завой. Вътрешната му страна почти опираше до потока и ни пречеше да виждаме напред. Недалеч от това място намерихме разсъблечен труп. Беше кюрд, личеше по кичура коса на темето му. Завихме покрай потока. Конете ни не бяха направили и сто крачки, когато сред дърветата и храстите на склона нещо прошумоля и веднага бяхме заобиколени от цял куп въоръжени мъже. Двама от тях хванаха юздите на коня ми, а няколко други ме сграбчиха за краката и ръцете, за да ми попречат да си послужа с оръжието. Същото сполетя и англичанина, който се озова сред такава гъста тълпа от врагове, че конят му не можеше да помръдне. Извикаха му нещо, но той не го разбра и посочи към мен.
— Кои сте вие? — попита ме един от тях.
— Приятели сме на несторианците. Какво искате от нас?
— Не сме несторианци. Така ни наричат само нашите врагове и потисници. Халдейци сме, а вие сте кюрди!
— Ние не сме нито кюрди, нито турци или пък араби. Само носим облеклото на тази страна. Чужденци сме.
— Откъде сте?
— Аз съм алеман, а спътникът ми е инглиз.
— Не познавам алеманите, но инглизите са лоши хора. Ще ви заведа при мелика, който ще реши какво да ви правим.
— Къде е той?
— По-надолу. Ние сме челният отряд и ви видяхме да идвате.
— Ще ви последваме. Пуснете ме.
— Слез от коня!
— Разреши ми да остана на седлото. Паднах лошо и ми е трудно да вървя.
— Добре, може да яздите, но ние ще водим конете ви. Ако се опитате да бягате или да си послужите с оръжие, ще бъдете застреляни!
Заканата прозвуча решително и войнствено. Мъжете ми правеха доста по-различно впечатление от онези, които преди това ни бяха пленили. Поведоха ни надолу към долината. Кучето ми тичаше редом с нас, без да сваля очи от мен. То не беше нападнало нито един от враговете, защото се бях държал спокойно.
Отдясно в потока се вливаше малко ручейче. То идваше от една странична долина, която при преминаването си в голямата долина образуваше доста широка вдлъбнатина в скалите. Тук на групи близо една до друга се бяха разположили най-малко шестстотин воини, а конете им пасяха наоколо. Появата ни предизвика оживление, но никой не подвикна към нас.
Поведоха ни към една от най-големите групи. В средата седеше мъж с яко телосложение, който извика на нашите придружители:
— Водите ли ги? Браво! Връщайте се на поста си!
Значи вече му бяха съобщили за нашето идване още докато, без да подозираме, попаднахме в засадата на неговите хора. Меликът приличаше малко на брат си. Бързо отместих погледа си от него към една друга група. Там седяха беят на Гумри, Амад ал Гандур и Халеф, както и много кюрди, всички разоръжени и обкръжени от охрана. Никой от тях не беше вързан. При появата ни те запазиха присъствие на духа.
Меликът ни даде знак да слезнем от конете.
— Приближете се! — заповяда той.
Влязох в кръга и седнах до него. Англичанинът направи същото. Вождът изненадано ни погледна, но не каза нищо за дръзкото ни държание.
— Оказахте ли съпротива? — попита той.
— Не! — отвърнах кратко.
— Но вие сте въоръжени.
— Защо да убиваме халдейците, щом сме техни приятели? И те са християни като нас.
Той се замисли, а след това попита:
— Вие християни ли сте? От кой град?
— Не познаваш градовете, от които идваме. Те са далеч оттук, в Европа, където все още не е стъпвал никой кюрд.
— Франки ли сте? Може би от Инглистан?
— Моят спътник е от Инглистан. Аз обаче съм алеман.
— Още не съм срещал алемани. В една държава ли живеете с инглизите?
— Не. Между страните ни има море.
— Щом сте франки, защо идвате в нашата страна?
— Искаме да видим дали може да търгуваме с вас.
— Какви стоки сте донесли?
— Още нищо не сме донесли. Първо трябва да разберем какво ви трябва, за да кажем на нашите търговци.
— Защо носите толкова много оръжия, щом сте дошли при нас само заради търговията?
— Оръжието е силата на свободния човек. Ако някой тръгне на път невъоръжен, го смятат за роб.