През страната на скипетарите

— Това не ти беше позволено!

— Защо? Кой би могъл да има нещо против?

— Ние, разбира се, ние! Ти си наш побратим и нямаш никакво право, нито позволение да вършиш подобно нещо без наше съгласие. Твоят договор е невалиден, защото е сключен без нас и срещу нас. Би трябвало да знаеш това!

Веждите на миридита се смръщиха. Погледът му искреше, но той все пак продължаваше да се владее и отвърна спокойно като преди:

— Да не би да смяташ, че можеш да ми заповядваш?

— Да, ние сме съзаклятници и никой от нас няма право да върши нищо против волята на другите. Затова трябва да ти кажа, че си действал много необмислено и лекомислено!

— Шейтан! — извика Хайдар вече гневно. — Ти се осмеляваш да ми кажеш това, ти, когото не познавам и за когото никога не съм чувал кой е, откъде идва и на кое място ще намери входа към ада? Само изречи още една такава обида и куршумът ми ще те запрати в бездната, в която живее Иблис[58]. Аз съм миридит, син на прославеното и храбро племе на арнаутите и няма да позволя да ме обиждаш. Щом се обръщаш към мен с такива думи, смятай, че си с единия крак в гроба. Само леко да те блъсна и ще паднеш вътре!

— Охо! Аз също съм въоръжен! — изсъска Баруд ал Амасат и сложи ръка върху дръжката на пистолета.

— Спрете! — извика мюбарекът. — Нима приятелите ще се разединят? Баруд ал Амасат, хубаво е, че се горещиш за нашите работи, но не бива да го правиш с обидни думи. Седни си на мястото! Хайдар ще ни каже по какъв начин е сключил примирие с тези хора. Баруд седна намръщен, а миридитът обясни:

— Дадох на алемана чакана си.

— Аллах! Това е свещен обичай, при който никога не можеш да се откажеш от споразумението. За колко време ще задържи той оръжието?

— Докато доброволно ми го върне.

— Ами то е направо за вечни времена!

— Ако той реши така, не мога да направя нищо.

— Не искам да те упреквам, защото все още не знам какви са били причините ти. Но не се сключва такъв мир с човек, срещу когото имаш кръвно отмъщение, без основателни подбуди. Значи ти дължиш много на този гяур, Аллах да го убие.

— Дължа му всичко, а именно живота си. Беше в ръцете му, но въпреки това той не ми го отне.

— Разкажи ни как стана това!

Миридитът им разправи за неуспешното си нападение, като предаде това толкова вярно, че поведението ми бе представено в най-добра светлина. Той завърши със забележката:

— Виждате, че не съм действал лекомислено. «Керем силахдан даха куветли дир» [59]. Досега винаги съм смятал тази поговорка за невярна, но вече съм на същото мнение. Брат ми сам е виновен за смъртта си. Въпреки това възнамерявах да отмъстя за него и като кръвен отмъстител се нахвърлих върху алемана така враждебно, че за да спаси живота си, трябваше да ме лиши от моя. Но той не го направи. Бях в ръцете му и въпреки това той не ме докосна! «Канън бедели кан» [60] гласи законът на отмъщението, но коранът заповядва: «Пощада за пощада!» На кого трябва да се подчиня: на корана на Пророка или на законите на грешните хора? Не пише ли в свещените книги «Благодарността води към небето»? Ефендито ми направи възможно най-голямото добро. Ако в замяна искам да го убия, ще си навлека завинаги гнева на Аллах. Затова му дадох чакана си. Това, че няма да вдигна ръка срещу него по тази причина, не бива да ви кара да мислите, че ще предприема враждебни действия срещу вас. Правете каквото искате! Няма да ви преча, но не искайте от мен да вземам участие в убийството на благодетеля си!