Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Над нара школникът изрисува тъмничаря и под рисунката написа текста на стара песенчица:
И докато те дразнеха тъмничаря (по същия начин в Севиля дразнят с червени кърпи андалузките бикове), поручик Лукаш с трепет очакваше появата на Швейк и рапорта му, че отново се връща на служба.
Приключенията на Швейк в Кирай Хида
Деветдесет и първи полк се местеше в Мост на Литава — Кирай Хида.
След тридневен затвор, тъкмо три часа преди да бъде пуснат на свобода, Швейк заедно с школника бе отведен в главното караулно помещение и оттам под конвой бе изпратен на гарата.
— Това отдавна се знаеше — каза му из пътя школникът. — Ще ни преместят в Унгария. Там се формират бойни батальони, войниците ще се упражняват в бойна стрелба, ще се посбият с унгарците, а след това вече ние весело ще заминем за Карпатите. Тук пък в Будейовице ще дойдат на гарнизон маджари и така ще се получи смешение на расите. Има една теория, според която най-доброто средство против дегенерацията е изнасилването на момичета от други народности. Така са постъпвали шведите и испанците през Тридесетгодишната война, французите през времето на Наполеон, а сега пък в Будейовицкия край по същия начин ще постъпят и маджарите и това няма да бъде свързано с грубо насилничество. С течение на времето хората свикват с всичко. Това ще бъде просто една обикновена размяна. Чешкият войник ще се наспи с маджарското момиче. Бедната чешка девойка ще приласкае маджарския хонвед и след столетия антрополозите ще направят странното и изненадващо откритие, че у хората по бреговете на Малша са се появили изпъкнали скули.
— С това кръстосване — отбеляза Швейк — работата изобщо е много интересна. В Прага има един келнер негър на име Кристиян. Баща му бил абисински крал и дошъл с един цирк на остров Щванице в Прага. В него се влюбила една учителка, която пишела стихотворения за различни овчарчета и горски поточета и ги печатала в „Лада“298. Тя отишла в хотела и както е казано в светото писание, прелюбодействувала с него, а после много се учудила, когато ѝ се родило съвсем бяло момченце. Хубаво, ама след две седмици момченцето започнало да става кафяво. Все по-кафяво и по-кафяво, а след месец започнало да почернява. Като станало на половин година, то било черно като дядо си, абисинския крал. Тя го занесла в клиниката за кожни болести, та дано го обезцветят по някакъв начин, но там ѝ казали, че това си е истинска арабска черна кожа и че няма какво да се прави. Учителката се побъркала и започнала да пише писма до разни списания да ѝ препоръчат нещо против негри. Откарали я в Катеринките299, а арабчето дали в сиропиталище, където то разсмивало всички. След туй арабчето се изучило за келнер и аз го помня, ходеше да танцува по нощните заведения. Днес от него с голям успех се раждат чешки мулати, които не са вече така черни като баща си. Един медик обаче, който ходеше в „Чашата“, ни разправи веднъж, че то не било толкова просто. Такъв мелез раждал пак мелези, които не могли да се различат от белите хора. Но изведнъж в някое поколение можело да се появи пак негър. Можете ли да си представите такова нещастие. Оженвате се вие за някаква госпожица. Съвсем бяла е, мизерницата ѝ с мизерница, а изведнъж ви роди негър. И ако преди девет месеца е била без вас на борби във вариетето, в които е участвувал и негър, аз мисля, че това все пак няма да ви дава мира.
— Случаят с вашия негър Кристиян — каза школникът — трябва да се разгледа и от военно гледище. Да предположим, че тоя негър го мобилизират. Той е пражанин, значи, ще попадне в двайсет и осми полк. Вие нали сте чули, че двайсет и осми полк мина на руска страна? Колко учудени са щели да останат русите, ако бяха пленили и негъра Кристиян? Руските вестници сигурно щяха да пишат, че Австрия е подкарала на война и колониалните си войски, дето ги няма, че Австрия е пристъпила вече към използуване и на негърските си резерви.
— Та нали разправяха — подхвърли Швейк, — че Австрия имала колонии, някъде на север. Някаква си там земя на император Франц Йосиф…
— Оставете това, момчета — каза един войник от конвоя, — да се говори днес за някаква си там земя на император Франц Йосиф, е много непредпазливо. Недейте назовава никого и ще направите най-добре…
298
Тогавашно чешко дребнобуржоазно списание за жени. — Б.пр.
299
Лудница. — Б.пр.