Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
При тия спомени полковник Шрьодер блажено се усмихваше.
— А пък какви облози правехме във ваната — продължи той, като мляскаше гнусно и се въртеше на стола си. — А днес? Това забавление ли е? Даже и куплетиста го няма никакъв. Днес младите офицери не умеят дори да пият. Няма още дванайсет часа, а на масата, както виждате, има вече пет души пияни. Едно време стояхме по два дни, седим и пием, и колкото повече пием, толкова сме по-трезви, въпреки че непрекъснато наливаме в гърлата си бира, вино, ликьори. Няма го днес истинския военен дух. Дявол знае каква е причината за това. Никакво остроумие, само едни такива дрънканици без край. Послушайте само какво говорят за Америка там на долния край на масата.
От другия край на масата се чуваше някакъв сериозен глас: „Америка не може да влезе във войната. Американците и англичаните са на нож. Америка не е подготвена за тая война.“
Полковник Шрьодер въздъхна:
— Това е то бръщолевенето на запасните офицери. Само те ни бяха кусур! Тия хора до вчера са били писарушки в някоя банка или са правели хартиени фунийки и са продавали подправки, канела и вакса за обуща, или пък са разправяли на децата в училище, че гладът прогонва вълците от горите, а днес биха искали да се сравняват с действуващите офицери, от всичко да разбират и да си врат носа навсякъде. А когато имаме действуващи офицери като поручик Лукаш, те пък не идват между нас.
Полковник Шрьодер се прибра кисел, а когато се събуди на другата заран, настроението му стана още по-лошо, защото, като четеше вестника си в леглото, на няколко пъти в съобщенията от фронта се натъкна на изречението, че нашите войски се оттеглили на предварително подготвени позиции. Това бяха славни дни за австрийската армия и с дните при Шабац290 те си приличаха като две капки вода.
Под това впечатление в десет часа сутринта полковник Шрьодер пристъпи към церемонията, която школникът може би правилно беше нарекъл второ пришествие.
Швейк и школникът стояха на плаца и чакаха полковника. Тук бяха събрани вече останалите началства, дежурният офицер, полковият адютант и фелдфебелът от полковата канцелария с досиетата на провинените, които очакваха секирата на справедливостта — полковия рапорт.
Най-после се появи и навъсеният полковник, придружен от капитан Загнер от Школата за запасни офицери. Полковникът нервно шибаше с бича кончовете на ботушите си.
Като прие рапорта, той премина няколко пъти сред гробно мълчание край Швейк и школника, които правеха „rechtsschaut“ или „linksschaut“291 според това на кой фланг се появяваше полковникът. Те вършеха това с необикновено усърдие и нямаше да бъде чудно, ако останеха с изкривени шии, тъй като разходката на полковника продължи доста дълго.
Най-после полковникът се спря пред школника, който започна да долага:
— Школникът…
— Зная — лаконично рече полковникът, — измета на школниците. Какъв сте в цивилния си живот? Студент по класическа философия? Значи, пияница, интелигент…
— Господин капитан — извика той на Загнер, — доведете цялата Школа за запасни офицери.
— То се знае — продължи да говори той на школника, — негова милост е студент по класическа философия, а ние трябва да си мърсим ръцете с човек като него. Kehrt euch!292 Така и предполагах. Шинелата смачкана до безобразие. Сякаш идвате от проститутка или пък сте се търкаляли в някой бардак. Аз ще ви разселя, момченце!
Школата за запасни офицери се появи на плаца.
— В каре! — изкомандува полковникът.
Школниците обкръжиха подсъдимите и полковника в тясно каре.
— Погледнете тоя човек — изцвили полковникът, като посочи с бича си школника, — той пропи вашата чест на школници, от които трябва да се възпита кадър от истински офицери. Офицери, които да водят войниците си, за да жънат слава по бойните полета. А къде ще води войниците си тоя пияница? Ок кръчма в кръчма. Та той ще изпива цялата дажба ром на войниците си. Можете ли да кажете нещо за свое оправдание? Не можете. Погледнете го. Дори и за свое оправдание той не може да каже нищо, а като цивилен следва класическа философия. Наистина класически случай!
Последните думи полковникът произнесе бавно и многозначително и плю на земята:
— Класически философ, който в пияно състояние нощем сваля фуражките от главите на офицерите. Mensch!293 Имате късмет, че това е бил само някакъв си офицер от артилерията.
В последните му думи беше концентрирана цялата ненавист на деветдесет и първи пехотен полк към артилеристите в Будейовице. Тежко на артилериста, който нощем би попаднал в ръцете на патрул от полка и обратно. Враждата беше ужасна, непримирима, вендета294, кръвна мъст, предавана от набор на набор, съпровождана от двете страни с традиционни истории било как пехотинците нахвърляли артилеристите във Вълтава или обратно. Как се счепкали в „Порт Артур“, „При розата“ и в многобройните други увеселителни заведения на южночешката митрополия295.
290
През 1914 год. австрийската армия достига сръбския град Шабац, но три пъти последователно бива отблъсвана не само от града, но и изгонвана от цяла Сърбия. — Б.пр.
291
Глави надясно, глави наляво. — Б.пр.
292
Кръгом! — Б.пр.
293
Човече! — Б.пр.
294
Кръвно отмъщение в о. Корсика. — Б.пр.
295
Будейовице. — Б.пр.