Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Като си помисля, че за нас не е доложено на никого — продължи язвително школникът — и че на най-близката гара при нас положително ще влезе комендантът на ешелона, войнишката ми кръв започна да се бунтува. Та ние сме един вид като…
— Като цигани — намеси се Швейк — или като скитници. Сякаш се боим от божията светлина и не смеем никъде да доложим за себе си, за да не ни затворят.
— Освен това — каза школникът, — въз основа на една наредба от двадесет и първи ноември 1879 при транспорт на военни арестанти трябва да се спазват следните предписания. Първо: арестантският вагон трябва да бъде снабден с решетки. От това по-ясно няма. Тук това изискване е изпълнено точно по предписанието. Това, значи, е наред. Второ: в допълнение на Н. В. наредбата от двадесет и първи ноември 1879 година във всеки арестантски вагон трябва да има клозет. Ако няма такъв, във вагона трябва да се постави покрит съд за задоволяване на голямата и малка нужда на арестантите и придружаващата ги стража. Тук при нас собствено не може да се говори за арестантски вагони, където би могло да има клозет. Ние просто се намираме в едно преградено купе, изолирани от целия свят. Но тук няма и оня съд…
— Може да си свършите работата от прозореца — прекъсна го в пълно отчаяние кандидат-подофицерът.
— Вие забравяте — каза Швейк, — че никой арестант няма право да се доближава до прозореца.
— И после, трето — продължи школникът. — Трябва да има и съд с вода за пиене. За това вие също не сте се погрижили. Апропо! Известно ли ви е на коя гара ще се раздава храната? Не ви ли е известно? Знаех си аз, че не сте се информирали…
— Виждате ли, господин кандидат-подофицер — отбеляза Швейк, — да карате арестанти, не е шега работа. За нас трябва да се полагат грижи. Ние не сме обикновени войници, които са длъжни да се грижат сами за себе си. На нас всичко трябва да ни се носи на тепсия. За това има специални наредби и параграфи, които всеки трябва да изпълнява, защото иначе няма да има никакъв ред. „Затвореният човек е като малко дете-пеленаче — казваше един известен мошеник, — него трябва да го гледат да не настине, да не се тревожи, да е доволен от съдбата си, нещастникът, да не го обиждат.“
— Впрочем — обади се след малко Швейк и приятелски погледна кандидат-подофицера, — като стане единадесет, бъдете така добър и ми кажете.
Кандидат-подофицерът въпросително погледна Швейк.
— Вие, господин подофицер, навярно искате да ме попитате защо трябва да ми кажете, когато стане единадесет часа. От единадесет часа аз, господин кандидат-подофицер, минавам в конския вагон — натърти Швейк и продължи тържествено: — Аз бях осъден на три дни затвор. В единадесет часа започна да тече наказанието ми и днес в единадесет часа то изтича. След единадесет аз нямам какво да правя тук. Никой войник не бива да стои затворен повече, отколкото му се полага, защото дисциплината и редът във войската трябва да се спазват, господин кандидат-подофицер.
След тоя удар отчаяният кандидат-подофицер дълго време не можа да се опомни. Най-после той възрази, че не е получил никакви нареждания.
— Любезни господин кандидат-подофицер — обади се школникът, — нарежданията няма да дойдат сами при командира на конвоя. Щом планината не идва при Мохамед, командирът на конвоя сам трябва да иде да получи нарежданията. Вие сега се озовахте в нова ситуация. Решително вие нямате право да задържате никого, който е добил право да излезе на свобода. От друга страна, съгласно действуващия правилник, никой няма право да напуска арестантския вагон. Наистина не зная как ще се измъкнете от това „заплетено положение“. А положението става все по-лошо. Сега е десет и половина.
Школникът скри джебния си часовник.
— Много съм любопитен, господин кандидат-подофицер, какво ще направите след половин час.
— След половин час отивам в конския вагон — повтори замечтано Швейк, след което кандидат-подофицерът, съвсем объркан и смазан, се обърна към него:
— Ако нямате нищо против, аз мисля, че тук е много по-удобно, отколкото в конския вагон. Аз мисля…
Той бе прекъснат от оберфелдкурата, който се провикна насън: „Повече соус!“
— Спи, спи — рече Швейк добродушно, като подложи под главата му единия пеш на шинелата, който постоянно падаше от скамейката, — продължавай да сънуваш богати гощавки.
А школникът започна да пее:
Отчаяният кандидат-подофицер не реагираше вече на нищо.
Той гледаше тъпо пейзажа, който се виждаше през прозореца, и даде свобода на пълната дезорганизация в арестантското купе.