Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Но независимо от това — продължи полковникът, — подобно нещо трябва да получи безпримерно наказание, тоя тип трябва да бъде изключен от Школата за запасни офицери, да бъде морално унищожен. Имаме вече достатъчно такива интелигенти в армията. Regimentskanzlei!296
Фелдфебелът от полковата канцелария се приближи важно с досиетата и молива.
Беше тихо. Такава тишина настъпва в съдебната зала, когато съдят убиец и председателят на съда каже: „Чуйте присъдата!“
Тъкмо с такъв глас произнесе присъдата си и полковникът:
— Школникът Марек се осъжда: двадесет и един ден verschärft, а след изтичането на наказанието — в кухнята да бели картофи.
Като се обърна към школниците, полковникът заповяда да се строят. Чу се как те бързо се строяват в колони по четири и си отиват. При това полковникът каза на капитан Загнер, че маршировката не му харесва и заповяда следобед да се упражнява редкият ход.
— Земята трябва да продънят, господин капитан. И още нещо. Малко остана да забравя. Кажете им, че наказвам цялата школа с пет дена под оръжие, та никога да не забравят бившия си колега, тоя негодник Марек.
А негодникът Марек стоеше до Швейк с доволен вид. За него работата не можеше да се нареди по-добре. Решително по-добре е да бели картофи в кухнята, да моделира кнедли и да гложди ребра, отколкото да крещи под ураганния огън на врага: Einzelnabfallen! Bajonett auf!297
След като се върна от капитан Загнер, полковник Шрьодер се спря пред Швейк и внимателно го изгледа. В тоя момент фигурата на Швейк се представяше от неговото пълно, усмихнато лице, закичено с големи уши, подаващи се изпод дълбоко нахлузената му фуражка. Цялото му същество издаваше абсолютно спокойствие и липса на съзнание за каквото и да било провинение. Очите му питаха: „Да не би да съм сторил нещо, моля ви се?“ Очите му говореха: „Крив ли съм аз, моля ви се, за това?“ Полковникът сумира наблюденията си в един въпрос, които зададе на фелдфебела от полковата канцелария:
— Идиот?
И в тоя миг полковникът видя как устата на това добродушно лице зина:
— Тъй вярно, господин полковник, идиот — отговори Швейк вместо фелдфебела.
Полковник Шрьодер кимна на адютанта и двамата отидоха встрани. После той повика фелдфебела и тримата започнаха да проучват материала за Швейк.
— Аха — рече полковник Шрьодер, — това е, значи, свръзката на поручик Лукаш, която, според рапорта на последния, се загубила в Табор. Аз мисля, че господа офицерите са длъжни сами да възпитават свръзките си. Щом поручик Лукаш си е избрал за свръзка такъв неоспорим идиот, нека той да му бере грижата. Има достатъчно време да се занимава с него, щом не ходи никъде. И вие ли не сте го виждали никога в наша среда? Ето на. Има, значи, достатъчно време, за да се занимава с възпитанието на свръзката си.
Полковник Шрьодер се приближи до Швейк и загледан в добродушното му лице, каза:
— Глупаво говедо, три дни verschärft, а след като изтече наказанието, явете се на поручик Лукаш.
Така Швейк и школникът отново се събраха в затвора, а поручик Лукаш има възможност да се зарадва извънредно много, когато полковник Шрьодер го извика при себе си и му каза:
— Господин поручик, преди около една седмица, след пристигането си в полка, вие помолихте да ви бъде определен ординарец, тъй като вашият се загубил в околностите на Табор. Но понеже той се върна…
— Господин полковник… — умолително се обади поручик Лукаш.
— Аз реших — подчерта полковникът — да го тикна, за три дни в затвора, а след туй ще ви го пратя пак…
Смазан, поручик Лукаш излезе, олюлявайки се, от канцеларията на полковника.
През трите дни, които прекара в обществото на школника Марек, Швейк се забавлява много добре. На наровете си всяка вечер те се занимаваха с патриотична самодейност.
Вечерно време от ареста винаги се носеше: „Боже, императора пази“ и „Принц Ойген, благородният рицар.“ Изпяваха и цял ред военни песенчици, а когато идваше тъмничарят, те го посрещаха с песента:
296
Полковата канцелария! — Б.пр.
297
Поротно! Тури щика! — Б.пр.