Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

И офицерът с пострадалия крак млъква и остава тъпо да седи на стола си. Полковник Шрьодер снизходително се усмихва и слуша как отсреща капитан Спиро удря с юмрук по масата, сякаш се кара с някого, и повтаря нещо, което няма никакъв смисъл. Никак не може да се разбере какво означават думите му, какво иска да каже.

— Помислете хубаво, моля. В австрийската армия имаме опълченци-улани285, австрийско опълчение, босненски стрелци, австрийски стрелци, австрийски пехотинци, унгарски пехотинци, тиролски императорски стрелци, босненски пехотинци, унгарски пеши хонведи286, унгарски хусари287, опълченци-хусари, конни стрелци, драгуни288, улани, артилеристи, обоз, сапьори289, санитари, моряци. Разбирате ли? А Белгия? Първият и вторият призив образуват оперативната част на армията, третият изпълнява различни служби в тила на армията…

Капитан Спиро удари с юмрук по масата:

— Опълчението играе роля в мирно време.

Един млад офицер с голямо усърдие се стараеше да убеди полковника във войнишката си твърдост и с висок глас увещаваше съседа си:

— Туберкулозните трябва да се изпращат на фронта, положението им там се подобрява и после по-добре е да бъдат убивани болните, отколкото здравите.

Полковникът се усмихваше, изведнъж обаче той се навъси и като се обърна към капитан Венцел, каза:

— Чудно защо ни избягва поручик Лукаш. Откакто е пристигнал, не е дошъл поне веднъж между нас.

— Той съчинява стихотворения — насмешливо се обади капитан Загнер, — едва пристигна и успя да се влюби в госпожа инженер Щрайтер, с която се срещнал в театъра.

Полковникът мрачно погледна пред себе си:

— Казват, че знаел много шлагери?

— Още във военното училище той ни пееше шлагери — отговори капитан Загнер, — а да видите какви анекдоти знае. Но защо не идва сред нас, не ми е известно.

Полковникът тъжно поклати глава:

— Няма го вече между нас истинското другарство. По-рано, помня, всеки от офицерите се стремеше да допринесе с нещо за общото развлечение. Веднъж, помня, някой си поручик Данкел се съблече гол, легна на пода, мушна в задника си опашка от солена селда и ни представи морска сирена. Друг пък, поручик Шлайзнер, умееше да движи ушите си и да цвили като жребец, имитираше мяукане на котка и жужене на дива пчела. Помня и капитан Скоди. Той винаги когато пожелаехме, довеждаше в казиното момичета — три сестри — и правеше демонстрации. Беше ги обучил като кученца. Качваше ги на масата и те под такт започваха да се разголват пред нас. Имаше си една малка палка и, моите почитания, беше отличен диригент. Ами на кушетката, какво само не правеше той с тях на кушетката! Веднъж нареди да внесат в помещението вана с топла вода и ние един след друг трябваше да се къпем с момичетата. През това време той ни правеше снимки.