Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
— Преджинджифили, премагданози…
Не можа да довърши и заспа. От време на време в паузите, когато спираше да хърка, той изсвирваше с нос.
Кандидат-подофицерът втренчено го гледаше, а войниците от конвоя, насядали по пейките, тихо се смееха.
— Тоя скоро няма да се събуди — подхвърли Швейк след малко, — кьоркютюк пиян е.
— Какво от това — продължи Швейк, като видя, че кандидат-подофицерът му прави знаци да мълчи, — тук нищо не може да се измени, пиян е и туйто. Има ранг на капитан. Всеки от тия фелдкурати, независимо от това дали е висш или низш чин, си има вече такъв талант от бога и при всеки удобен случай се нарязва като свиня, По-рано служех у фелдкурат Кац, а той пропиваше и носа между очите си. Това, дето го прави тоя, не е нищо в сравнение с онова, което правеше оня. Заедно с него ние пропихме дарохранителницата и щяхме може би да пропием и самого бога, ако се намереше някой да ни даде заем срещу него.
Швейк се приближи до отец Лацина, обърна го към стената и каза с тон на познавач:
— Тоя ще хърка чак до Брук. — И се върна на мястото си, съпровождан от отчаяния поглед на нещастния кандидат-подофицер, който подхвърли:
— Дали да ида да доложа за него?
— И дума да не става — каза школникът, — вие сте командир на конвоя. Вие нямате право да се отдалечавате от нас. А според правилника, докато не ви сменят, нямате право да пращате и войниците да съобщят за това. Както виждате — костелив орех. А да сигнализирате с изстрел да дойде някой — и това не върви. Тук всъщност нищо не се е случило. От друга страна пък в правилника пише, че освен арестантите и придружаващия ги конвои в арестанския вагон не бива да има други лица. За лица без работа входът строго забранен. А ако искате да заличите следите на простъпката и пожелаете по незабележим начин да изхвърлите оберфелдкурата през прозореца на вагона, докато пътувате, това също няма да ви се удаде, тъй като тук има свидетели, които са видели, че сте го пуснали във вагона, където не му е мястото. Това, господин кандидат-подофицер, мирише, така да се каже, на деградиране.
Кандидат-подофицерът възрази неуверено, че той не е пускал оберфелдкурата да влиза във вагона и че последният сам се присъединил към тях. А все пак нали оберфелдкуратът му е началник!
— Тук началник сте единствено вие — подчерта школникът.
Думите му бяха допълнени от Швейк:
— Даже негово величество императорът да беше поискал да се присъедини към нас, вие нямахте право да му позволите. Все едно, че сте на пост, също както когато при часовоя дойде дежурният офицер и го помоли да иде да му вземе цигари, а той, будалата, го пита още какви да купи. За тая работа има затвор.
Кандидат-подофицерът плахо възрази, че всъщност Швейк пръв е поканил фелдкурата да пътува с тях.
— Аз, господин кандидат-подофицер, мога да си позволя това — отговори Швейк, — защото съм идиот, но от вас никой не би могъл да очаква такова нещо.
— От дълго време ли сте на действителна служба? — сякаш между другото попита школникът кандидат-подофицера.
— От три години. Сега трябва да ме произведат подофицер.
— Свърши се тя — цинично каза школникът, — както ви казвам, работата мирише на деградиране.
— А бе то наистина е все едно — обади се Швейк — дали ще те убият като подофицер или като прост войник, но разправят, че разжалваните ги бутат на първите линии.
Оберфелдкуратът се помръдна.
— Кърти — заяви Швейк, след като установи, че всичко е в подобаващ ред, — трябва да сънува пак някое ешмедеме. Страх ме е само да не ни се изтакова тука. Когато биваше пиян, моят фелдкурат Кац никога не се усещаше насън. Един път…
И Швейк започна да излага преживелиците си с фелдкурата Ото Кац. Разказът му беше така подробен и интересен, че те и не забелязаха кога потегли влакът.
Едва страшният рев откъм задните вагони прекъсна разказа на Швейк. Дванайсета рота, в която имаше само немци от Крумлов и от Кашперските планини, ревеше, та се късаше:
А от друг вагон някой с отчаяние ревеше към отдалечаващия се град Будейовице:
Йойокането и кряскането му беше толкова ужасно, че другарите му трябваше да го отмъкнат от отворената врата на конския вагон.
— Чудно — каза школникът на кандидат-подофицера, — че още не са дошли да направят проверка. Съгласно правилника трябваше да доложите за нас на коменданта на ешелона още на гарата, а не да се занимавате с някакъв си пиян оберфелдкурат.
Нещастният кандидат-подофицер мълчеше твърдоглаво и упорито гледаше телеграфните стълбове, които пробягваха назад.
306
Когато се върна, кога го се върна, когато обратно, обратно се върна.— Б.пр.
307
А ти, мое съкровище, оставаш тук. Холарйо, холарйо, холо.— Б.пр.