Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Школникът утихна, но след малко започна да се върти под одеялото си и попита:
— Спите ли, приятелю?
— Не спя — отговаря Швейк от другия нар, — мисля.
— За какво мислите, приятелю?
— Мисля за големия сребърен медал за храброст, който получи един дърводелец, някой си Мличко от улица Ваврова в Краловске Винохради, задето пръв от полка загубил крака си още в началото на войната. Той получи изкуствен крак и навсякъде започна да се перчи с медала си. Перчеше се и с това, че изобщо е първият и най-първият инвалид от полка през тая война. Веднъж той дойде в кръчмата „Аполо“ на Винохради и там влезе в спор с касапите от кланицата. Накрая те откъснаха изкуствения му крак и го цапардосаха с него по главата. Тоя, който му откъсна крака, не знаеше, че е изкуствен, и припадна от уплаха. В участъка отново му прикачили крака, но оттогава Мличко намрази големия си сребърен медал за храброст и отиде да го предаде в заложната къща, но там го задържали заедно с медала. След това той си има разни неприятности и някакъв си там почетен съд за военноинвалиди го осъди да му бъде отнет сребърният медал и изкуственият крак.
— Как така?
— Много просто. Един ден при него дошла някаква комисия и му съобщила, че не е достоен да носи изкуствен крак. Откачили го и си го отнесли.
— Или — продължи Швейк — много смешно е също така, когато близките на някой паднал на фронта неочаквано получат такъв медал с писмо, в което се казва, че медалът им се дава временно, за да си го окачат някъде на видно място. На улица Божетех във Вишехрад един разярен баща, който помислил, че властите си правят майтап с него, окачил медала в нужника, който ползувал общо с някакъв си полицай. Полицаят го наклеветил за родоизменничество и нещастникът здравата си изпатил.
— От това следва — каза школникът, — че всичко е суета. Във Виена сега издадоха „Записки на един школник“, където могат да се прочетат следните стихове в чешки превод:
— Струва ми се — каза школникът след кратка пауза, — че войнишкият ни дух е започнал да упада, затова предлагам, мили приятелю, в нощната тъмнина и в тишината на нашия затвор да попеем за топчията Ябурек. Това ще укрепи бойния ни дух. Но ние трябва така да ревем, че да се чува по цялата казарма. Затова предлагам да застанем до вратата.
След малко от затвора се понесе такъв рев, че дори прозорците в коридора задрънчаха:
На двора се чуха стъпки и гласове.
— Това е тъмничарят — каза школникът, — с него е подпоручик Пеликан, който днес е дежурен. Той е запасен офицер, мой познат от „Чешка беседа“, като цивилен е математик в едно осигурително дружество. От него ще вземем цигари. Да продължим да ревем.
И пак се разнесе:
Край топа той стоеше…
Когато вратата се отвори, тъмничарят, очевидно разтревожен поради присъствието на дежурния офицер, се нахвърли остро:
— Тук не е никаква менажерия!
— Пардон — отговори школникът, — тук е клон от Рудолфинума284, даваме концерт в полза на затворените. Тъкмо завършихме първия номер от програмата: Военна симфония.
— Оставете тия работи — строго, колкото за лице, рече подпоручик Пеликан. — Известно ви е, доколкото зная, че в девет часа трябва да сте си легнали и след тоя час не бива да се вдига шум. Концертният ви номер се чува чак на площада.
— Господин подпоручик, разрешете да доложа. Ние не можахме да се подготвим както трябва и затова, ако има някаква дисхармония…
— Всяка вечер ги нрави тия работи — опита се тъмничарят да насъска подпоручика срещу своя враг — и изобщо се държи страшно неинтелигентно.
— Господин подпоручик — каза школникът, — ако е възможно, бих искал да поговоря с вас на четири очи. Нека тъмничарят почака зад вратата.
След като това стана, школникът фамилиарно се обърна към подпоручика:
— Хайде, Франто, изтърси цигари. Спортни, а? Та ти като подпоручик нямаш ли нещо по-така? Засега благодаря. Дай и кибрит.
284
Дом на изкуствата в тогавашна Прага. — Б.пр.