Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

Школникът утихна, но след малко започна да се върти под одеялото си и попита:

— Спите ли, приятелю?

— Не спя — отговаря Швейк от другия нар, — мисля.

— За какво мислите, приятелю?

— Мисля за големия сребърен медал за храброст, който получи един дърводелец, някой си Мличко от улица Ваврова в Краловске Винохради, задето пръв от полка загубил крака си още в началото на войната. Той получи изкуствен крак и навсякъде започна да се перчи с медала си. Перчеше се и с това, че изобщо е първият и най-първият инвалид от полка през тая война. Веднъж той дойде в кръчмата „Аполо“ на Винохради и там влезе в спор с касапите от кланицата. Накрая те откъснаха изкуствения му крак и го цапардосаха с него по главата. Тоя, който му откъсна крака, не знаеше, че е изкуствен, и припадна от уплаха. В участъка отново му прикачили крака, но оттогава Мличко намрази големия си сребърен медал за храброст и отиде да го предаде в заложната къща, но там го задържали заедно с медала. След това той си има разни неприятности и някакъв си там почетен съд за военноинвалиди го осъди да му бъде отнет сребърният медал и изкуственият крак.

— Как така?

— Много просто. Един ден при него дошла някаква комисия и му съобщила, че не е достоен да носи изкуствен крак. Откачили го и си го отнесли.

— Или — продължи Швейк — много смешно е също така, когато близките на някой паднал на фронта неочаквано получат такъв медал с писмо, в което се казва, че медалът им се дава временно, за да си го окачат някъде на видно място. На улица Божетех във Вишехрад един разярен баща, който помислил, че властите си правят майтап с него, окачил медала в нужника, който ползувал общо с някакъв си полицай. Полицаят го наклеветил за родоизменничество и нещастникът здравата си изпатил.