Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война

— Министерството на просветата, господин кандидат-подофицер, с цената на големи средства и жертви изгради за тях училища — през време на строежа измръзнаха пет души архитекти…

— Зидарите се спасили — прекъсна го Швейк, — защото се стоплили с лулите си.

— Не всички — каза школникът, — с двама от тях се случило нещастие, те просто забравили да смучат и лулите им угаснали. Трябвало да ги погребат в ледовете. Накрая все пак училището било изградено от ледени тухли и железобетон, материали, които великолепно се комбинират. С дървения материал обаче, взет от търговските кораби, които били сковани от ледовете, ескимосите запалили огън около училището и постигнали целта си. Ледът, върху който било изградено училището, се стопил и цялото училище заедно с директора и с представителя на правителството, който на следния ден трябвало да присъствува при освещаване на училището, потънало в морето. Могло да се чуе само как представителят на властта, вече потънал до гуша във водата, извикал: „Gott strafe England!“300. Сега навярно ще изпратят войска, за да усмири ескимосите. Разбира се, войната с тях ще бъде трудна. Най-големи поражения ще нанасят на войските ни опитомените бели мечки.

— Само това оставаше — забеляза кандидат-подофицерът мъдро, — и без това военните изобретения станаха вече толкова много. Да вземем например газовите маски за отравяне с отровни газове. Нахлузваш я на главата си и веднага си отровен, така ни разправяха в подофицерската школа.

— Те само ви плашат — обади се Швейк, — никой войник не бива да се бои от нищо. Даже и в някой нужник да хлътне през време на боя, той трябва само да се оближе и да продължи да атакува, а колкото се отнася до отровните газове, всеки е свикнал с тях още от казармата, където често дават пресен хлебец и грах с булгур. Но сега русите били изнамерили нещо против началствата…

— Това трябва да са специални електрически токове — допълни школникът, — те се съединяват със звездичките на яката и понеже последните са от целулоид, избухват. Пак едно страшно бедствие.

Въпреки че кандидат-подофицерът беше голямо ампе в цивилния живот, накрая все пак може би разбра, че го поднасят и се отдалечи от тях, като застана начело на патрула.

Впрочем те се приближаваха към гарата, където жителите на Будейовице се прощаваха със своя полк. Сбогуването нямаше официален характер, но площадът пред гарата беше изпълнен с публика, която очакваше войниците.

Любопитството на Швейк се съсредоточи върху шпалира от публика. И както винаги, добрите войници вървяха отзад, а конвоираните минаха първи. Добрите войници по-късно щяха да бъдат натъпкани в конски вагони, а за Швейк и школника бе отреден специален арестантски вагон, който във военните ешелони се прикачва непосредствено след щабните вагони. В такъв арестантски вагон има място колкото щеш.