Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война
- Автор: Гашек Ярослав
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светомир Иванчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война». Краткое содержание книги:
Швейк не можа да се въздържи да не извика към шпалира „Наздар!“301 и да не размаха фуражката си. Това подействува със силата на внушение, навалицата шумно го пое и „наздар“ се понесе по-нататък и загърмя пред гарата, където, далече оттук, започнаха да викат: „Идат, идат!“
Конвойният кандидат-подофицер се слиса и изрева па Швейк да си затваря устата. Но викането на масите се разпространяваше лавиноподобно. Полицаите изблъскваха тълпата и правеха път на конвоираните, но масите продължаваха да реват „Наздар!“ и да размахват каскети и шапки.
Това беше една великолепна манифестация. От прозорците на хотела срещу хората някакви дами размахваха кърпи и викаха: „Хайл!“ „Наздар“ се смесваше с „Хайл“ в шпалира. Намери се и такъв ентусиаст, който използува случая, за да извика; „Nieder mit den Serben!“302. На него обаче му подложиха крак и в изкуствено създадената блъсканица му смачкаха фасона.
И като електрически ток продължаваше да се разнася: „Идат! Идат“!
И те идеха. Като вървеше пред войниците с натъкнати щикове, Швейк приветливо махаше с ръка на народа, а школникът сериозно козируваше.
Така те стигнаха на гарата и тръгнаха към определената военна композиция. В това време малко остана музикалният взвод на стрелците да засвири „Боже, императора пази!“. Капелмайсторът му сериозно се беше объркал от неочакваната манифестация. За щастие на перона своевременно се яви оберфелдкуратът от седми кавалерийски дивизион, отец Лацина, с черно бомбе на глава, и започна да въдворява ред.
Неговата история беше простичка. Той, страшилището на всички офицерски столове, лакомото чудовище, ненаситната ламя, пристигна снощи в Будейовице и сякаш съвсем случайно стана участник в малкия банкет на офицерите от заминаващия полк.
Той яде и пи за десет души и от време на време в повече или по-малко трезво състояние излизаше и отиваше в кухнята на стола да си изпросва от готвачите различни остатъци. Поглъщаше цели блюда със сосове и кнедли, като кръвожаден звяр късаше месото от кокалите. Накрая в кухнята той попадна на ром. След като се налочи до оригване, пак се върна на прощалната вечеря и там се отличи с нова пиячка. В това отношение отец Лацина имаше богат опит. Офицерите в седми конен дивизион редовно си патеха от него. Тая заран пък му хрумна да следи за реда при заминаването на първите ешелони на полка и затова започна да се мотае покрай шпалира и така се развилия по перона, че офицерите, които ръководеха транспорта на полка, се барикадираха пред него в канцеларията на началник-гарата.
Ето защо той отново се яви на гарата, и то тъкмо на време, за да спре палката на капелмайстора, който се канеше да започне дирижирането на „Боже, императора пази.“
— Halt!303 — рече той, — Още не, аз ще дам знак. Сега ruht304, аз пак ще дойда. — Оттам той мина на перона, тръгна подир конвоя и го спря с вика: „Halt!“
— Накъде? — попита той строго кандидат-подофицера, които се слиса и не можа да се справи с новосъздалото се положение. Вместо него добродушно отговори Швейк:
— В Брук ще ни карат, господин оберфелдкурат, ако обичате, може да пътувате с нас.
— И ще пътувам — заяви отец Лацина и като се обърна към конвоя, добави: — Кой казва, че няма да пътувам? Vorwärts! Marsch!305
Когато се озова в арестантския вагон, оберфелдкуратът легна на пейката, а добросърдечният Швейк съблече шинелата си и я сложи под главата му. В този момент школникът пошепна тихо на ужасения кандидат-подофицер: „Трябва да се грижим за оберфелдкуратите.“
Удобно излегнат на пейката, отец Лацина започна да обяснява:
— Рагуто с гъби, господа, е толкова по-вкусно, колкото повече са гъбите, но гъбите трябва най-напред да се изпържат с лучец и чак тогава да се прибави дафинов лист и лук…
— Лука благоволихте да сложите предварително — обади се школникът, сподирен от отчаяния поглед на кандидат-подофицера, който в лицето на отец Лацина виждаше пиян наистина, но все пак свой началник.
Положението на кандидат-подофицера наистина беше отчаяно.
— Да — изтъкна Швейк, — господин оберфелдкуратът има пълно право. Колкото повече лук, толкова по-добре. В Пакомержице имаше един пивовар, той слагаше лук и в бирата, понеже лукът предизвиквал жажда. Лукът изобщо е твърде полезно нещо. Печеният лук се слага и на цирей…
През това време на пейката отец Лацина говорете полугласно, като в просъница:
— Всичко зависи от подправките, какви подправки ще се сложат и в какво количество. Нищо не бива да се пресели, препипери…
Той говореше все по-бавно и по-тихо:
301
Буквално: здравей; употребява се и вместо нашето ура, да живее. — Б.пр.
302
Долу сърбите! — Б.пр.
303
Стой! — Б.пр.
304
Свободно! — Б.пр.
305
Напред! Ходом марш! — Б.пр.